Социометрията е една от най-често използваните диагностични процедури за измерване на междуличностни отношения в група. Социометрията, според дефиницията на нейния създател Морено, е емпирична наука, която количествено и качествено оценява междуличностните отношения и преживявания, свързани с ролите, които хората играят в социално-емоционалната структура на своята група. Същността на социометричния метод се състои в избора на други членове на групата от членовете на групата за съвместни дейности при дадени условия или конкретна ситуация.
Инструкции
Етап 1
Изборът на социометричен критерий, т.е. въпрос, зададен на всички членове на изследваната група, за да се изясни връзката между тях.
Критерият трябва да бъде показател, показател за тази връзка. Например: „С кого от съучениците бихте искали да практикувате заедно?“Критерият трябва да съдържа предложение за избор или отхвърляне и трябва да бъде формулиран така, че реакциите на членовете на групата да показват емоционалното им отношение.
Стъпка 2
Изборът на процедурата за провеждане на социометрия.
Тук са възможни две опции. В първата респондентът избира толкова лица, колкото сметне за необходимо.
Във втория случай респондентът избира толкова лица, колкото е уговорено предварително.
Например за група от 20 души се препоръчва броят на изборите да бъде ограничен до 4.
Стъпка 3
Изготвяне на социометричен въпросник (карта) за събиране на информация.
Той трябва да съдържа ясна индикация за начина на попълване на картата (ако е необходимо), ограничение на избора и социометрични въпроси. Понякога картата обобщава целта на изследването.
Стъпка 4
Обработка на получените данни.
Първо се изчислява броят на положителните и отрицателните избори, както и броят на взаимните избори за всеки член на групата. Освен това, в зависимост от целта на изследването, се изчисляват различни лични и групови индекси, които характеризират системата от взаимоотношения в групата.
Например можете да изчислите положителния социометричен статус C на всеки конкретен член на групата:
C = броят на положителните избори, получени от член на групата / N-1, където N = размерът на групата. Колкото по-близо C е до един, толкова по-добро е отношението на членовете на групата към този представител. Или груповият индекс - индекс на реципрочност G.
G = брой реципрочни положителни връзки / N * (N-1), където N = размер на групата. Колкото по-близо е G до едно, толкова по-висока е сплотеността на групата. При големи групи от 25-35 души G = 0, 20-0, 25 трябва да се считат за задоволителни.
