В съвременната психология е обичайно да се разбира „съзнание“като такъв начин за отразяване на обективната реалност в човешката психика, в който опитът от социално-историческата практика на човечеството служи като свързваща, опосредствана връзка.
Инструкции
Етап 1
Съзнанието е най-висшата форма на психиката и според Карл Маркс „резултат от социално-исторически условия за формиране на човек в трудова дейност, при постоянна комуникация с други хора“, т.е. „Публичен продукт“.
Стъпка 2
Начинът на съществуване на съзнанието, както се вижда от значението на думата, е знанието, съставните части на което са такива когнитивни процеси като:
- усещане;
- възприятие;
- памет;
- въображение;
- мислене.
Стъпка 3
Друг компонент на съзнанието е самосъзнанието, способността да се прави разлика между субект и обект. Самопознанието, присъщо само на човека, принадлежи към същата категория.
Стъпка 4
Съзнанието, според Карл Маркс, е невъзможно без осъзнаване на целите на която и да е дейност и невъзможността за извършване на целеполагащи дейности изглежда е нарушение на съзнанието.
Стъпка 5
Последният компонент на съзнанието се счита за човешки емоции, проявяващи се в оценката както на социалните, така и на междуличностните отношения. По този начин разстройството на емоционалната сфера (омраза към по-рано обичан човек) може да служи като показател за нарушено съзнание.
Стъпка 6
Други училища предлагат свои собствени концепции за категорията на съзнанието, сближаващи се в оценката на съзнанието като процес на отражение на реалността от органите на възприятието и изпълнението на неговите компоненти (усещания, представления и чувства) на ниво аперцепция, но разминавайки се по-нататък:
- структуралисти - извеждат природата на съзнанието от самото съзнание, опитвайки се да откроят основните елементи, но се сблъскват с проблема за първоначалната позиция на носителя на съзнанието вече на нивото на дефиниция;
- функционалисти - опитаха се да разгледат съзнанието като биологична функция на организма и стигнаха до заключението за несъществуване, „фикция“на съзнанието (У. Джеймс);
- Гещалтова психология - смята съзнанието за резултат от сложни трансформации според законите на Гещалт, но не може да обясни независимата дейност на съзнанието (К. Левин);
- активен подход - не разделя съзнанието и активността, защото не може да отдели резултатите (умения, състояния и т.н.) от предпоставки (цели, мотиви);
- психоанализа - счита съзнанието за продукт на несъзнаваното, изместващо противоречивите елементи в полето на съзнанието;
- хуманистична психология - не може да създаде последователна концепция за съзнанието („Съзнанието е това, което не е, и не е това, което е“- Ж.-П. Сартр);
- когнитивна психология - разглежда съзнанието като част от логиката на когнитивния процес, без да включва тази категория в специфични схеми на когнитивните процеси;
- културно-историческа психология - определя съзнанието като основно условие и средство за овладяване, приемайки мисленето и афекта като части от човешкото съзнание (Л. С. Виготски).
