Навикът да говорите за себе си, като използвате трета страна, може да изглежда умишлено и дори досадно за някого. Всъщност човек, който говори по този начин, не се стреми непременно да се утвърди за нечия сметка и да се открои от останалите. За какво може да говори такъв начин на комуникация?
Понякога трябва да общувате с хора, чиито навици може да изглеждат необичайни, а на някой особено чувствителен - дори неприятни. Сред такива индивидуални характеристики, които не всеки харесва, е навикът да говорим за себе си от трето лице, тоест не „Ще отида на разходка“, а например „Антон ще отиде на разходка“. Защо някои хора са склонни да говорят за себе си от трето лице и какво показва това?
Причини да говорите за себе си в трето лице от гледна точка на психологията
В психологията има специален експеримент, по време на който участниците му говорят за себе си, говорейки от първо, второ или трето лице и в единствено или множествено число. В същото време те са изненадани да отбележат за себе си как се променя отношението им към това, за което говорят, и чувството им за себе си, в зависимост от това от кого говорят.
Така че, ако участникът в експеримента говори за себе си от трето лице - тоест вместо местоимението „аз“използва „Той / Тя“или се нарича по име - за него става по-лесно от всякога да се подиграва. Освен това тази форма на предаване на информация на събеседника ви позволява ясно и искрено да декларирате истинските си намерения и интереси. Факт е, че говорейки по този начин, човек вижда ситуацията сякаш отвън и не се чувства емоционално замесен в нея, като същевременно остава възможно най-събран и фокусиран.
Защо хората говорят за себе си от трето лице - как самите те мислят?
Хората около хората, които често говорят за себе си от трето лице, често вярват, че подобен навик показва прекомерно надценено самочувствие. Понякога това предположение не е толкова далеч от истината. Някои хора, които говорят за себе си по този начин, наистина се наслаждават на собствената си значимост и значимост, чувствайки се почти всемогъщи. Често това може да е характерно за високопоставени лица; понякога те говорят за себе си не само от трето лице, но и използват суверенното "Ние".
В повечето случаи обаче това, което човек казва за себе си сякаш отвън, се използва от него именно за изразяване на иронично отношение към себе си. Може би щеше да се смути да разкаже нещо от първо лице, докато говорейки за себе си като за някой друг, той изглежда е извън ситуацията. В същото време този начин на представяне на информация за себе си позволява, като че ли, да намали степента на отговорност, сякаш я прехвърля върху друго лице. По този начин този навик може също да показва неувереност в себе си и дори комплекс за малоценност.
Във всеки случай хората са несъвършени и всеки от тях трябва да има право на малки черти на характера, например като навика да говори за себе си точно за някой друг.
