Както знаете, много зависи от емоционалността на човека. И в контекста на заекването емоциите по право играят една от водещите роли.
Представете си ситуация, когато заекващ човек иска да каже нещо, а той не успява или говори много зле. Иска да изрази някаква мисъл, но излиза известно объркване. Тази ситуация естествено поражда редица негативни емоции, които не винаги изчезват безследно.
Нека обозначим общи реакции, разделяйки ги условно на две части: емоции, които се проявяват рязко, силно и бързо избледняват, и емоции, които са латентно присъстващи почти винаги и се натрупват постепенно и неусетно. Първият тип включва раздразнение, негодувание, изблици на агресия (например, те казват, че са искали да прокълнат всичко на света, да паднат под земята) и др.).
Разбира се, разделението ни е условно. Неприятните ситуации пораждат, като правило, и двете емоции. С появата на такива емоции има поне два пътя, по които може да продължи тяхното по-нататъшно съществуване.
Първият начин - емоцията се изразява в действие и се изживява по един или друг начин, изчезвайки безследно. Например, викаха ни - отиваме на фитнес, чукаме круша и раздразнението ни „изчезва“. Или си позволяваме да почувстваме тази негативна емоция и да я изразим по един или друг начин и след известно време тя остарява от само себе си. Във всеки случай емоцията се трансформира и не ни вреди.
Вторият начин: човек заключва емоция дълбоко в себе си и не позволява тя да бъде изразена, не си позволява да я изживее. И в този случай той влиза вътре в човека (относително казано, в сферата на несъзнаваното) и започва да го контролира, тоест да програмира за ситуации, подобни на тази, в която се е появила тази емоция. И тук възниква порочен кръг: ситуацията на провал предизвиква определени емоции и те, без да получат разрешение, създават нови, също толкова жалко ситуации.
За съжаление тези, които заекват, най-често следват втория, непродуктивен път. В контекста на заекването изглежда така: ситуацията с речева недостатъчност поражда огнище на негативни емоции, които не намират естественото си разрешение и са заключени вътре и след като влязат вътре, те започват да причиняват следните ситуации на речеви неуспехи. Същият омагьосан кръг.
За съжаление подобни моменти са склонни да се натрупват, а в най-лошия случай заекването в продължение на няколко години или десетилетия натрупва голям багаж от това „добро“. Но не всичко е толкова лошо. За щастие имаме много механизми за изчистване на ненужните емоционални боклуци.
В почти всяка традиция на самоусъвършенстване има начини и техники да се отървете от нея. Нека разгледаме тези, които са от значение по отношение на проблема със заекването.
1. Първо, трябва да прекъснете порочния кръг: ситуация - емоция - ситуация. Това не е лесно, но първо трябва да заемете такава идеологическа позиция, при която няма да изпаднете в състояние на заек пред удава и да генерирате куп негативни емоции при всеки случай на провал на речта.
Трябва да заемете позиция, в която каквото и да се случи, вие спокойно се заемете с разрешаването на ситуацията. Тъй като не добавяте негативни чувства в себе си, факторът, който всъщност създава ситуации на речеви неуспехи, намалява.
Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Подобно преосмисляне понякога отнема месеци. Един от начините да направите това е чрез дневник.
Вземате празен лист хартия и го разделяте на трети с две вертикални линии. В първата колона описвате ситуацията (може да не сте много подробни), във втората - вашата реакция и чувства. В третата колона пишете как бихте искали да реагирате на подобни ситуации.
Например:
Отидох в магазина, страшно съм ядосан - знам какво давам
и дойдох излята и обидена, прекомерна стойност
на крака си, въпреки че разбираше, че тази ситуация. И
не ме искаха оттук нататък
обиди да вземе това
по-спокоен.
Това е приблизителен текст, в третата колона можете да изберете това, което ви подхожда най-добре. Постепенно ще можете да се препрограмирате и да реагирате по-спокойно и достойно на проблемни ситуации. Тази работа отнема 10-20 минути на ден.
Блокирахме само потока от свежи негативни емоции, но какво да правим с тези, които вече са се натрупали в нас?
2. Много е полезно да се занимавате с индивидуална психотерапия с квалифициран специалист. Особено, ако помага да се преживеят оплакванията в ранна детска възраст.
3. За да преодолеете и освободите емоциите, които са се вкопчили в нас дълбоко, можете постоянно (няколко пъти на ден) да водите дневник, описващ онези преживявания, които ще се появят през деня, или специално да си припомните онези болезнени събития и напишете дневник, посочвайки вашите чувства и преживявания.
4. Много е полезно да се занимавате с агресивни спортове, затова е добре да се отървете от свежи, неизразени емоции.
5. Много дълбока работа, според мен, се провежда в подготовка за "суперкомплексни" речеви ситуации. Например, утре имате презентация. Ако имате проблеми в тази област, най-вероятно сте натрупали много потиснати чувства и притеснения относно публичното говорене. Може би вече имаше негативно преживяване. Именно тези потиснати чувства ви програмират да повтаряте стари негативни преживявания. И ако ги изпитате преди самото събитие, няма да има нищо, което да ви програмира да повторите злополучния резултат (или вероятността от него значително да намалее).
Трябва да седнете, да се успокоите и много бавно да прегледате бъдещото представяне във всички подробности. На живо различни опции. Почувствайте най-лошия сценарий - вероятно може да се случи. Представете си най-лошото: нищо не ви се получава, излиза само колебание, публиката, объркана, започва да хвърля поглед, някой започва да гадае за вашия „малък проблем“, някой вече се хили тихо. Сега се обърнете към чувствата си. Какво чувстваш? Недоволство, раздразнение, изблици на гняв, унижение? Нека се появи самото нещо, от което се страхувате най-много. Ако сте си позволили да видите тези чувства, значи вече има по-малко от тях. Емоцията се изразява, когато човек позволява тя да премине през него, въпреки че може да е малко болезнена.
Можете да си помогнете (въпреки че това не е необходимо), като предварително запишете как се чувствате по отношение на тази ситуация. Понякога е необходимо психически да преживеете такива ситуации няколко пъти или десетки пъти, така че те вече да не предизвикват паника и силни негативни чувства. Разбира се, трябва да запомните, че процесът на освобождаване на най-дълбоките емоции може да бъде дълъг. Не всичко се случва за първи път. Този процес отнема време и работа.
Пожелавам ти успех.
