Всеки човек възприема събитията по свой начин и изразява мислите си пред другите. От древни времена обаче в обществото са се утвърдили законите на логическото изграждане на умозаключенията, които могат да определят истината и заблудите.
Инструкции
Етап 1
Доколко последователни са вашите твърдения?
Човек трябва да има стабилно мислене и да проявява последователност в изразяването на собствените си мисли. Сред основните закони на логиката се отличава законът за идентичността. Същността му се състои във факта, че в процеса на конкретни разсъждения дадените мисли трябва да бъдат идентични, т.е. са равни на себе си. Не би трябвало да има противоречия в разсъжденията и една мисъл не може да бъде заместена с друга. Недопустимо е да се представят еднакви мисли като различни и да се комбинират различни понятия в една категория и да се приравняват. Например, често в хода на дискусиите хората умишлено се стремят да отклонят вниманието на събеседника и да задават въпроси, които не са свързани с темата на разговора. Неправилното използване на омоними в речта - думи, които имат две значения, могат да доведат до липса на логика. Например, да се говори за човек като за историческа личност, защото в негово присъствие винаги се случват някои истории, би било нарушение на закона за идентичността. В този случай второто твърдение не следва от първото и те не са равни по съдържание.
Стъпка 2
Имате ли противоречиви мисли и убеждения?
Според закона за непротиворечието не може едновременно да се утвърждава и отрича нещо. Ако някой обект има определено свойство, тогава е неприемливо да се отрича това качество. Няма да има противоречия, ако човек говори за различни теми или за едно и също нещо, но взети по различно време или в различни ситуации. Например, твърдението, че дъждът е благоприятен през есента, не би било точно. Това ще бъде добре за растежа на гъби, но не е добро за прибиране на реколтата. По този начин две противоположни решения не могат да бъдат приложени в едно и също отношение.
Стъпка 3
Можете ли да изберете правилното твърдение, когато сте представени с две противоположни твърдения?
Законът за изключване на третия гласи, че за две противоречиви мисли едната ще бъде вярна, а другата невярна. Трета няма. Според този закон артикулът или съдържа посочената характеристика, или липсва. Но този принцип не е приложим в съждения, които са свързани с бъдещето и са само предположения. Също така, той не се използва в случаите, когато и двете решения са съзнателно неверни. Например, няма смисъл да се избира правилното решение, когато се твърди, че всички гъби са годни за консумация или не. Законът се прилага в случаите, когато се занимава с трудна ситуация: вярна или невярна.
Стъпка 4
Достатъчно убедителни ли сте в речта си?
Законът за достатъчната причина формулира необходимостта всяка истинска мисъл да има достатъчно основание. В същото време се набляга на факта, че е невъзможно да се докажат фалшиви мисли. Всички хора грешат, но само глупаците продължават да защитават заблудите си. Всяка истина може да бъде доказана чрез предоставяне на достатъчен брой факти.
