Компромис и нерешителност, мисли за миналото и безцелността на настоящето - всичко това прави човек посредствен, а бъдещето му - сиво, ежедневно и безнадеждно. Ако сте готови да приемете безусловно нормите и правилата, да правите само това, което е достатъчно, и да се задоволявате с малко, можете да оставите всичко както е и да не се опитвате да „скочите“сами. Но ако не ви харесва да бъдете „сива мишка“?
В едно от остарелите и рядко използвани значения „посредственост“се наричаше нещо добро, подходящо и съвсем справедливо. Например Ф. М. Достоевски пише в своя роман „Бедни хора“: „… в нашата къща, при чистия вход, стълбите са много посредствени; особено предната - чиста, лека, широка, изцяло от чугун и махагон. И всъщност, какво е толкова забележително, което може да се изисква от обикновеното стълбище, освен да бъде просторно, спретнато, удобно, плътно плетено и не много скърцащо? Въпреки това посредствените хора определено живеят под потенциала си и използват изключително ограничена част от възможностите си. Какво ги прави доволни от обичайното състояние на нещата и спират по средата на пътя, като ги тласкат в рамките на такива услужливо „монтирани“случаи? От самото раждане човек активно придобива знания за околната среда - по-специално знания за опасностите и ограниченията. Възрастни на всяка крачка от време на време повтарят на бебето: това не е позволено, това е опасно, но това е напълно невъзможно. В повечето случаи, несъмнено, във всички тези инструкции има рационално ядро, тъй като те предпазват глупавия човек от непредсказуеми стъпки и го учат да се адаптира към живота. Но някои от ограниченията просто безсмислено възпрепятстват творческия потенциал на детето, налагайки „бутер пай“на крехката психика - само защото, например, е по-удобно за родителите. Така се формира основата на „гладкокоси“, послушни, непретенциозни и … посредствени поведения. И все пак една от най-сериозните грешки, които хората правят, е непрекъснатото сравняване с другите. Увлечени в този или онзи бизнес, те неуморно се проверяват спрямо стандартите или постиженията на хората около тях. Така вече самият човек не определя своя успех: той дава право на другите да решат дали го е постигнал или не. Всъщност е по-правилно да сравнявате резултатите си не с постиженията на други хора, а със своите. Истинският успех се определя не от „превъзходството“в ешелона, а от максималната реализация на собствените наклонности и възможности. Успешни сте, ако сте направили най-доброто, което сте могли. Успешни сте, ако се стремите към лични постижения, работите с пълния си капацитет и чувствате пълна отдаденост. И така, тук са вашите възможности и въплътени постижения и трябва да сравнявате помежду си. Ако има огромна пропаст между тях, има сериозна причина да се замислите, ако не сте „назад“от себе си. И трябва да се притеснявате не за това да бъдете като другите, а за това да бъдете себе си.
