Забелязвайки странно поведение на човек, в обществото те обикновено се приписват на черти на характера. Американските психотерапевти обаче мислят по различен начин. Учените твърдят, че екстравагантните действия могат да бъдат свързани с проявата на психични заболявания, които всъщност не са толкова безобидни и трябва да бъдат коригирани и наблюдавани от специалист.
Истерично (хистрионно) разстройство на личността
Историческото разстройство на личността се крие зад такива черти на характера като прекомерна емоционалност, чувствителност, желание да бъдете на лице на всяка цена, театрално поведение. Често такива хора провокират повишено внимание към себе си поради ексцентричния си външен вид.
Те са изразени екстроверти, така че отчаяно жадуват за вниманието на другите. Ако бъдат пренебрегнати, се използват скандали, провокации, лъжи, фантазии, шокиращо поведение. Историческите личности не разпознават полутоните в изразяването на чувства. Както скръбта, така и радостта от своя страна падат върху околните пресилено бурно. Но по правило те не са способни на истински, дълбоки чувства.
Във всекидневния живот на такива хора им липсва постоянство, постоянство, точност и самодисциплина. Освен това те често създават проблеми на себе си и на другите, действайки под въздействието на моментните желания. Това води до сериозни проблеми в работата и в личния живот.
Параноично разстройство на личността
Параноидното разстройство се проявява с прекомерна подозрителност и злоба. Тези черти на характера са присъщи на много хора, но понякога те буквално надхвърлят всички мислими граници. Такъв човек вижда навсякъде врагове, постоянно търсейки отрицателен смисъл в действията на околните.
Но най-неприятното е, че параноичните индивиди не са в състояние да се доверят дори на най-близките хора. В опит да хванат обкръжението си в измама, те често се навеждат към шпиониране, четене на чужда кореспонденция и подслушване на разговори. Освен това, без да оправдаят нечие доверие, те никога не се признават за виновни.
Друг характерен признак на параноично разстройство е липсата на чувство за хумор, невъзможността да се обезвреди напрегнатата ситуация, като просто се надсмеете над нея.
Дисоциално разстройство на личността
Мързелът, нежеланието за работа, опитите да живеят за нечия чужда сметка, неоправданата екстравагантност са характерни за хората с диссоциално разстройство на личността. Разбира се, желанието да се почива повече и да се работи по-малко е присъщо на човешката природа, но понякога то придобива размахани размери. Например, човек без основателна причина непрекъснато сменя работното си място, дълго време седи вкъщи без допълнителни планове за работа.
В другата крайност хората с диссоциално поведение са небрежни при изпълнение на професионалните си задължения, безкрайно закъсняват, изчезват в отпуск по болест, в отпуск или почивка. Освен това те могат да бъдат напълно безмислени по отношение на парите, харчейки последните си средства за моментни удоволствия.
Тревожно разстройство на личността
Тревожност или избягващо разстройство могат да бъдат открити при оттеглени, необщуващи хора. Поведението им се основава на страха от негативни оценки от другите, болезнена реакция на критика, избягване на най-малките затруднения и преувеличение на мащаба им.
Разбира се, самокритиката в разумни граници е полезна за всички, но тревожното разстройство кара човек безмилостно да омаловажава достойнството си. Той не вярва, че е в състояние да угоди на някого, да бъде интересен. Затова той се огради от останалия свят, избягвайки предварително възможни подигравки, унижения, обидни реакции.
Поведението на щраус, криещ главата си в пясъка при най-малката опасност, сериозно възпрепятства личностното израстване. Обикновено борбата с тревожното разстройство се състои в обучение на социални умения и постепенно опровержение на негативните вярвания на пациента за себе си.
Обсесивно-компулсивно разстройство (OCD)
Обсесивно-компулсивното разстройство е характерно за хора с високо ниво на интелигентност и склонност към перфекционизъм. В преследване на дисциплина и самоконтрол те се увличат толкова, че се вкарват в прекалено твърда рамка, подкопавайки физическото и психическото здраве.
Перфекционистите не знаят как да си почиват, смятайки тези моменти за загуба на време. Освен това им е трудно да делегират работа на някой друг поради убеждението, че никой няма да го направи също.
Различните техники за медитация са един от най-ефективните методи за справяне с първоначалните признаци на ОКР.
Нарцистично разстройство на личността
Всякакви крайности в самовъзприемането не са полезни за човека. И ако самокритичността води до тревожно разстройство, тогава надценената самооценка е отличителен белег на нарцистичната личност. Такъв човек се смята за най-интелигентен, талантлив, уникален, красив. Той вярва, че му предстои специална съдба, прави грандиозни планове и безкрайно фантазира за бъдещи успехи.
Типичният „нарцисист“не търпи критика, реагирайки на нея с гняв и възмущение. В същото време той е благочестиво убеден, че другите трябва да поставят неговите интереси над техните собствени, следователно той е щастлив да използва други хора за постигане на лични цели.
В същото време успехите на другите предизвикват силна завист у нарцистичните личности, а поредица от неуспехи може да доведе до промени в настроението, чувство за собствена безполезност и депресия. Борбата срещу проявата на разстройството трябва да започне с понижаване на летвата на очакванията и постигането, макар и незначителни, но реалистични цели ще спомогне за възстановяване на изгубеното спокойствие.
