В съвременното общество много хора работят в офиси и компании като мениджъри. Хората в тази професия трябва да изпълняват голям брой задачи, да взаимодействат със служителите и да изготвят дългосрочни планове. И понякога всъщност работят усилено, за да свършат нещата. Наскоро се появи ново заболяване, наречено синдром на мениджъра.
Още в края на 80-те американски изследователи обърнаха внимание на факта, че мениджърите са по-склонни от други да изпитват стрес и прегаряне. Всичко това в крайна сметка води до сериозни психически и физически здравословни проблеми. Професионалната болест започна да се нарича синдром на мениджъра. Но е характерно не само за хората, работещи в офиса.
Според статистиката тези, чиято работа е свързана с постоянен контакт с хора и емоционален стрес, също са изложени на риск. Това са всички медицински специалисти, социални работници, търговци, адвокати, учители.
Хората в тези професии постепенно губят мотивация, често изпитват негативни емоции и постепенно могат да влошат отношенията си не само с колеги, но и с близки. Умората, чувството на самота и загуба на собствено достойнство са много чести.
Причини за развитие на синдрома на мениджъра
Работохолизъм и невъзможност за нормално спазване на графика на работа и почивка. Нередовно работно време, кратки ваканции, работа през почивните дни или денонощно, бързо хранене и постоянни закуски, невъзможността да се напусне работното място дори до тоалетната. Всичко това постепенно води до факта, че психиката започва да се срива, тъй като тялото е постоянно под стрес и всъщност никога не може напълно да се отпусне.
Има изследвания, въз основа на които се стига до заключението, че ако ваканцията на човек продължи по-малко от месец, тогава тялото не може напълно да се отпусне и да се възстанови. Едва в края на втората седмица на ваканцията напрежението започва постепенно да отшумява и възстановяването започва едва от третата седмица. Не много хора, особено работещите в офиси, могат да се похвалят с пълноценна почивка за цял месец поне веднъж годишно.
Друга причина може да е, че служителите, за да получат увеличение на заплатата или нова позиция, се опитват да работят възможно най-много и да се открояват от останалите. Поради това контролът върху действията на човек се засилва многократно и концентрацията на внимание надвишава допустимите норми. В същото време човек забравя за личните дела, семейството, почивката и забавленията. Всичките му мисли са насочени само към получаване на бонус или повишение.
Прекомерните изисквания, отправени от ръководството към своите служители, също могат да повлияят негативно на психиката и да причинят синдрома на мениджъра. Ако служителите са в постоянен страх от наказание, те чакат глоби, лишаване от бонуси и всяко тяхно усилие остава незабелязано или безценно, след това постепенно, вместо да правят нещо по-добре, те започват да го правят по-лошо, губейки интерес към каквато и да е работа.
С ежедневното изпълнение на едни и същи действия и същите задължения, интересът на човек към работата постепенно ще изчезне напълно. Той ще работи „автоматично“и никой няма да чака никакви инициативи от негова страна.
Постоянна комуникация с непознати или непознати хора. Ако работата е свързана с голям поток от хора, докато човекът трябва да остане вежлив и учтив, в един момент може да възникне срив. В крайна сметка човек не е машина, той има свои собствени емоции, които понякога не могат да бъдат скрити и настроението може да не е розово всеки ден. Но през цялото време трябва да сте в „маска“, с усмивка на лицето, което създава постоянно вътрешно напрежение. Ако това не бъде направено, в резултат на това служителят може да бъде глобен или дори уволнен от работа.
Синдромът на мениджъра може да доведе не само до психични разстройства, но и да провокира заболявания като диабет, гастрит, язва, хипертония и много други.
Основни симптоми на синдрома на мениджъра
- Умора, която не изчезва. Човек дори сутрин се чувства вече уморен.
- Лош сън или безсъние. Затруднено заспиване и събуждане, кошмари.
- Постоянни главоболия, лошо храносмилане.
- Загуба на вкусови усещания или тяхната промяна, загуба на зрение, увреждане на слуха.
- Агресия или апатия. Пристрастяване към алкохол или наркотици.
- Пълно нежелание за работа, липса на отговорност за техните действия. Усещането, че свършената работа не е нужна на никого и не носи никакво удовлетворение.
Как да се лекува
Лечението трябва да бъде цялостно, почти невъзможно е да се направи без помощта на специалист.
Необходими са медикаментозна терапия, психотерапия и различни практики, които възстановяват емоционалното и физическото здраве. Освен правилното хранене, спазването на дневния режим, добрата почивка и сън.
Има много начини за решаване на проблема, но индивидуалният подход към човек винаги е важен.
