Вината ли е гласът на нашата съвест? Да, вероятно може да се каже така. Съвестта не е присъща на човек от раждането, тя е възпитана. И колкото повече съвестта възниква и укрепва у човека, толкова по-остро той чувства своята вина дори за това, за което всъщност не е виновен, но за което би могъл да се противопостави.
Съвестта е основата на човешкото съществуване в обществото. Но какво обяснява негативната конотация, която много хора придават на чувството за вина? Очевидно в конвенционалната мъдрост се бъркат две понятия: вина като глас на съвестта и невротична вина, измислена, чието изкупление е невъзможно, но която въпреки това измъчва човек и го принуждава да извършва действия, които надхвърлят нормата. Подобно на много сфери от човешката психика: любов, патриотизъм, творчество, - съвестта и съответно чувството за вина може да съществува както в хармонична, пълноценна, така и в извратена, патологична форма. И в последния случай вината по правило се оказва, че не произтича от нарушаване на собствените морални стандарти на човек, а наложена отвън - чрез грешно възпитание, исторически формирано обществено мнение, погрешна идеология.
„Греховността“на всеки човек, проповядвана от практически всички религии, трябва да се отдаде на невротичната форма на чувството за вина. Въпреки разработените ритуали и морално самоусъвършенстване, за много религиозни хора, по различни причини, желанието за лично спасение става хипертрофирано - и толкова дълги пости, носене на вериги, самобичуване и дори самозапалване се използват за изкупуване на греховете. Чувството за вина, придобито от дете, което е било подложено на физическо наказание („ако ме бият, значи съм лош“), по-късно може да намери израз в агресия, в асоциално поведение. Жертвите на сексуално насилие в много общества, вместо да предизвикват съчувствие, често понасят обвинения за случилото се („вината е моя”) и социален бойкот, „срамът” може да доведе жертвата до самоубийство.
Всички случаи, когато чувствата на вина са невротични по своята същност, изискват работата на психотерапевт. Ако вината за извършени действия насърчава отговорността у човека, насърчава го да не извършва подобни действия в бъдеще, тогава можем да говорим за здрав, зрял човек, който има истински морал и е в състояние да функционира ефективно в полза на обществото.
