Смята се, че творческото мислене е талант, който не може да бъде развит или изучен по никакъв начин. А креативността е умение, което се дава само на някои хора от раждането. Принципите на страничното мислене, разработени от Едуард де Боно през 1968 г., опровергават тези твърдения.
Създателят на системата за странично мислене, Едуард де Боно, е един от най-известните съвременни психолози и писатели. Той е международно признат британски експерт по творческо мислене. Де Боно е роден на 19 май 1933 г. в Малта. Учи в университета в родината си. А също и в Оксфорд, Кеймбридж и Харвард, където по-късно преподава. Де Боно описва за пръв път системата на странично мислене, разработена от него в книгата си "Механизми на ума" през 1969 година.
Терминът "странично мислене" произхожда от лат. думите lateralis, което означава странично или отместване. Разбира се като нов нестандартен начин на мислене, който се различава от традиционния. Едуард де Боно създаде рамка за творческо (странично) мислене в допълнение към вече съществуващите логическо (вертикално) и фентъзи (хоризонтално). Предложените от него методи позволяват намирането на нестандартни подходи и решения на проблеми, които не могат да бъдат изпълнени от логиката.
Логическото мислене е насочено към поетапна обработка на информацията, за разлика от творческото мислене, което позволява движението на мисълта във всяка посока. Страничното мислене привлича интуицията и благодарение на това създава нови оригинални модели и се отървава от стереотипите. Нещо повече, този начин на мислене не е противоположен на де Боно в неговите произведения, логичен, а по-скоро го допълва и подобрява.
В образованието основният акцент е върху развитието на вертикално, логическо мислене, защото именно това е най-подходящо за работа с информация. Според де Боно използването на творческо мислене по собствена воля е толкова лесно, колкото и логично. За това има специални техники, които ви позволяват да развиете странично мислене.
Креативното мислене създава нова идея, но само чрез логиката става възможно да я оживим. Според автора притежаването само на един начин на мислене не е достатъчно за висока производителност и успех на човек в съвременния развиващ се свят.
