„Съвестта е гласът на Бог!“- Вярващите мислят така. Атеистите трудно дават точно определение на съвестта. Едно е безспорно: съвестта има голямо влияние върху човека. Тя му помага да се пази от лоши дела, мисли, желания. Всеки човек решава за себе си: да го изслуша с гласа на съвестта си или да го отстрани, да го счита за свой враг или приятел.
Защо съвестта е приятел на човека
Няма идеални хора. Всеки човек, дори и най-достойният, свестен, е способен да се препъне, да се държи по лош начин. Обидата му може да остане незабелязана или ще се отнасят снизходително към него: казват, който е без грях. А самият виновен човек ще намери оправдания за себе си (уморен, изнервен и т.н.). Но съвестта му няма да мълчи. Може би не веднага, след известно време, но тя ще напомни за себе си, ще покаже на човека, че е сгрешил, ще го накара да изкупи вината си.
Често гласът на съвестта казва на хората как да действат в дадена ситуация. Например, ако човек е изправен пред труден избор: да извърши нечестно действие, което ще донесе реални ползи, или да откаже получените ползи на такава цена. Съвестта може да устои на изкушението да поеме по пътя на безчестието, да запази добро име.
Нищо чудно, че казват за свестен, честен човек: „Той е съвестен“. А измамният, недостоен се характеризира с думите: „Той няма срам, няма съвест“.
Съвестта е своеобразен показател за моралното ниво на човека, способността му да различава доброто от злото, да носи отговорност за думите и делата си. Много велики хора са обсъждали колко важна е съвестта за човека. Например Лео Толстой, отговаряйки на въпроса какви две желания биха го направили истински щастлив, каза: „Да бъде полезен и да има чиста съвест“.
Кога съвестта може да стане враг
Хората са запознати с изразите: „Те са измъчвани от угризения на съвестта“, „Съвестта е измъчена“. Тоест човек изпитва морални страдания, срам поради някакъв недостоен акт. Изглежда, че няма нищо лошо в това. Напротив, такова покаяние говори в негова полза, защото безсрамният, безсърдечен човек не би се притеснил.
Има обаче много впечатлителни хора с повишено чувство за отговорност, които могат да приравнят всяка грешка, която допуснат, до трагедия. Те много често се притесняват за дреболия, обвиняват себе си, изпитват силно угризения на съвестта дори в онези случаи, когато тяхната вина е много незначителна (а понякога и напълно отсъства). Това може да причини голяма вреда на здравето, защото постоянното нервно напрежение не преминава, без да остави следа.
Освен това такива прекалено съвестни хора често лесно се поддават на чуждо предложение и влияние.
Затова е необходимо да се вслушваме в гласа на съвестта, но не забравяйте за здравия разум.
