В книгата „Силата на волята не работи“авторът пише за това защо постигането на целите не е лесно, ако работите само върху себе си, борите се със слабостите си и закалявате характера си. Той предлага да разшири възгледа за проблема за „себе си и целта“, като добави концепцията за „средата, в която работите“.
Бенджамин Харди обяснява, че повечето хора са обречени на провал или частичен успех, който не отговаря на амбициите и претенциите. Причината е, че гореспоменатото мнозинство мисли в духа на нагласи от психологията на миналото или предшестващия век, когато водещата роля е била отредена на лични качества, лична постоянство, работа върху себе си, характер, настроение, нечия визия… Този индивидуализъм, присъщ на западната психологическа мисъл, поражда мрачни препоръки и книги със заглавия като „Как да укрепим силата на волята“, чиито читатели нямат приблизително конкретен резултат.
Авторът предлага да се използва средата, в която се намират хората, да се делегират на нея задълженията на принудата да работят, така че хората дори да не трябва да мислят за това (той използва фройдисткия термин „безсъзнание“). Той говори за формирането на стимулираща среда, в която човек няма избор на „мога да копая, не мога да копая“, тъй като такава среда не означава бездействие или бавен напредък.
Въпросът е, че човек вече не разчита на лични качества, а се поставя в такива условия, в които има право или е напълно лишен от възможността да излъчва слабост, мързел, липса на фокус, не може да се разсейва от забавни картинки, да отлага.
Такава среда се създава, сред тях, наред с други, включват:
- висока инвестиция;
- социален натиск;
- новост.
Високите инвестиции са, когато човек, например, е платил предварително за определена услуга и сега не може да пропусне, да речем, уебинар. Той никога няма да забрави, ще направи бележка в календара, ще пусне аларма, ще зададе напомняне. Човек например знае, че ако попадне на безплатен материал, след това лежи непроверен в продължение на месеци. И ако някой иска да се развива, да придобие ново умение, да реши проблем и да инвестира в него с лични пари и време, той го смята за ценен и съответно ще положи усилия да получи това, което иска.
Социалният натиск беше широко използван, например, от Маяковски. Когато публикува статия, озаглавена „Какво пишеш?“, Той спомена няколко произведения, които още не е написал. Маяковски имаше много читатели, всички те получиха екземпляр от вестника с тази статия и видяха, че скоро такива и подобни произведения по такава и такава тема трябва да се очакват от поета. Съответно, тези очаквания не позволиха на автора да се отпусне, да отложи нещата за по-късно, да си позволи почивка и т.н., той трябваше да работи усилено, за да отговори на очакванията и да не бъде заклеймен като празнословие.
Друг пример за социален натиск - когато писателят Юрий Никитин се е подложил на диета, той е уведомил всички в своя уебсайт (той има най-посещавания рускоезичен сайт, посветен на научната фантастика), че до такава и такава дата ще тежи толкова много, беше предвидена публична среща за определена дата и час, желаещите да носят везните със себе си. На сайта винаги имаше хора, които обичаха да тласкат Никитин към грешките му, много от тях очакваха, че няма да могат да отслабнат за толкова кратко време и такъв социален натиск (особено от недоброжелатели) стимулира автора и не му позволи да тича до хладилника през нощта.
Тук новостта се разбира в смисъла, в който Наполеон Хил го е изразил: „Добрият шейк често помага на мозъка, който е атрофирал под влиянието на навиците“. Например, човек работи и печели приблизително толкова, колкото харчи. Искам още, но мързелив. Ако такъв човек напусне обичайното си работно място, ще трябва много бързо да си търси ново, тъй като няма спестявания, но сметките идват. Нова работа ще изисква пълно включване в процеса, защото не само нова работа, но и екип, място на работа и това е нов маршрут … Така човек се включва и работи (поне за някои време) по-добре от обичайното.
Моралът на книгата е, че царят е създаден от свитата и ако искате да постигнете високи цели, това не може да бъде постигнато на горивото на личните качества, трябва да се поставите в среда, в която няма да имате избор.
Нека това звучи възможно най-много срещу убеждението на нашето време, че човек винаги трябва да има избор.
