Думата "покаяние" е сходна с думата "покаяние", използвана в църквата. Разликата е, че покаянието е процес на вътрешна преоценка, която се извършва в рамките на човек, докато покаянието е история за грешни действия на човек.
Покаянието е осъзнаването на вашите действия като грешни и неприемливи. Всеки човек има определена граница в душата си, която се опитва да не премине, за да не бъде „извън закона” в собствените си очи. За един удрянето на човек е съвсем нормално, а за друго дори повишаването на гласа на друг е причина за разкаяние след това.
Вътрешният морал е много индивидуална концепция.
Границите на допустимост обаче също могат да се променят. Когато човек се убеди, че собствените му вътрешни норми са погрешни, това може да наложи промяна в цялата ценностна система. При такива условия човек обикновено е поставен на обрати на съдбата, например, когато попадне в същата ситуация като човека, който е обиден от него. И това го кара да се замисли сериозно за вътрешните си граници.
Най-чувствителните хора са тези, които сами са пострадали много, ако намерят сили да не се фокусират само върху себе си. Такива хора имат много силно вътрешно нравствено чувство и те добавят своите към нормите на обществения морал, които са дълбоко изстрадани. Например, ако някой от семейството не е изпълнил задълженията си, такъв човек никога няма да попита: „Защо не си изпълнил?“В крайна сметка този въпрос всъщност не е искане за информация, а скрит натиск върху човек. Хората с повишен морален усет никога няма да го попитат. По-скоро те просто сдържано ще ви напомнят за необходимостта да извършите това или онова действие.
Понякога причината за изместването на моралните граници са ситуации на гражданска отговорност за действия. По-често, уви, престъпник. И тогава човек изведнъж осъзнава колко му е останало, отдалечил се е от хората заради това или онова дело. Човек се поставя извън правилата на другите хора, като по този начин ги отчуждава от себе си. Това може да бъде придружено от чувство за определена избраност, както в Престъплението и наказанието, но с течение на времето тази ситуация става изключително неприятна и човек се стреми да се помири, да се събере с другите чрез покаяние, дори и с цената на наказанието. Точно това се случи с героя на Достоевски.
В такъв случай като съд искреното покаяние също се цени високо и се взема предвид при произнасянето на присъда именно защото това означава промяна в дадено лице. Тоест изглежда недопустимо човек да живее както преди.
По-добре е да се учите от грешките на другите и колкото е възможно по-често да измервате вътрешния си морален усет със социалните норми, така че обществото да ви е удобно.
