Въпросите на медицинската етика и деонтологията са много важни в днешно време. Деонтологията е клон на медицинската наука за взаимоотношенията на медицинския персонал помежду си и с пациентите.
Основни модели на комуникация с пациента
Има няколко модела на комуникация с пациентите: патерналистки, интерпретационен, съвещателен и технологичен. Първият от тях може да се нарече бащин. Това означава, че лекарят при приемането на пациента го преглежда задълбочено и предписва курс на терапия. Мненията на медицинския специалист и пациента може да не съвпадат, но лекарят трябва да го убеди в правилността на своето решение.
Този модел предполага, че лекарят винаги е прав. По този начин той действа като баща или настойник. Този тип комуникация не винаги е от значение, тъй като често пациентът се оказва по-образован от болничния служител.
Вторият тип комуникация е информационна. С него лекарят практически не общува с пациента, провеждайки диагностични процедури, но лекарят е длъжен да предостави цялата информация за заболяването и възможните методи за неговото лечение. По този начин пациентът сам оценява ситуацията и състоянието си, избира подходящото лечение. Лекарят трябва да направи всичко възможно, така че пациентът да вземе правилното решение, без да му налага своето. Моделът на тълкуване е подобен на него.
Дискусионният модел предполага комуникация между лекаря и пациента при равни условия. Здравният специалист действа като приятел и предоставя пълна информация за заболяването и възможните методи на терапия.
Как да общуваме с пациент
Комуникацията между лекар и болни хора може условно да бъде разделена на два вида: терапевтична и нетерапевтична.
В първия случай лекарят се отнася любезно към пациента си, любезен е с него, предоставя му пълна информация, отговаря на всички негови въпроси. Лекарят е длъжен да успокои човека, да намали страха му. Известно е, че семейството и приятелите могат да създадат добра среда. Лекарят трябва да действа така, сякаш е част от семейството на болния.
Също така е от голямо значение, че човекът трябва да бъде убеден, че болестта е лечима и всичко ще бъде наред. По време на лечението медицинският специалист трябва да бъде внимателен.
Комуникацията може да бъде както вербална, така и невербална. В случай, че вербалната комуникация е невъзможна поради глухота или слепота на пациента, лекарят общува с него писмено или чрез карти. Контактът с тялото (докосване) също е от голямо значение.
Нетерапевтичната комуникация не означава всичко по-горе, но въпреки това днес не е рядкост на практика. Подобни взаимоотношения могат само да влошат състоянието на пациента, да му причинят стрес и дори депресия.
