Човек често трябва да изрази мнението си по даден въпрос, да влезе в дискусии, обсъждайки този или онзи проблем, да възрази и да докаже своето твърдение. С други думи, спорете с други хора. Уви, не всеки знае как да се държи учтиво и културно по време на спор. Много често се стига до обостряне на ситуацията, грубост, преход към личности. В резултат - кавга, разглезено настроение, репутация на неучтив, необуздан човек.
Инструкции
Етап 1
На първо място, всеки участник в спора трябва твърдо да разбере и запомни: всеки човек, дори и най-умният и най-образованият, може да сгреши. Затова не считайте мнението си за единствено правилното, не подлежи на обсъждане, не го налагайте на другите. Дори и да се обсъжда въпрос, в който сте много добре запознати. А световно известни професионалисти понякога допускаха грешки.
Стъпка 2
Не забравяйте: възпитаният, вежлив човек винаги убеждава другите хора, че е прав с аргументи, а не с грубост. Затова се въздържайте от унизителна реакция на думите на опонента ви като „Какви глупости!“или „Глупости!“, дори думите му да бяха, меко казано, не най-разумни. Слушайте внимателно, без да прекъсвате, и след това спокойно и учтиво изразете вашата гледна точка. Ако смятате, че събеседникът е сгрешил, ясно и ясно посочете какво точно е сгрешил, къде е слабото звено на разсъжденията му.
Стъпка 3
Проследявайте израженията на лицето, жестовете си. Добре възпитаният човек, изслушвайки събеседника, няма да прави презрителни гримаси, мръщи се сякаш от зъбобол и дори просто предизвикателно да се разсейва, показвайки с цялата си външност, че чуждите думи са празна фраза за него. Да, напълно възможно е опонентът ви да говори откровено глупости или самоуверено да се е заел да говори за това, в което е слабо запознат. Това не му прави кредит. Но така или иначе трябва да се държите достойно.
Стъпка 4
Дори ако събеседникът ви дразни, говорете с него със спокоен и учтив тон, в никакъв случай не се навеждайте на язвителни шеги, съвети за връщане в училище и т.н. Разбира се, нито един уважаващ себе си човек няма да позволи на никого да говори презрително за расовата, националната или религиозната принадлежност на опонента. Това е абсолютно неприемливо.
Стъпка 5
Ако вие сами виждате и чувствате, че опонентът ви е твърдо в своята позиция, едва ли си струва да продължите спора. Защо да губите време и енергия за умишлено безнадеждна работа? Опитайте се да приключите разговора под някакъв правдоподобен предлог, например позовавайки се на зает, спешен въпрос. В екстремни случаи винаги можете да кажете, също така учтиво и спокойно: „Е, нека всеки да остане при собственото си мнение“.
