Неприятните събития, които могат да се случат на човек в детството, могат да причинят появата на психотравма, която засяга остатъка от живота му. Експертите казват, че много психологически травми могат да повлияят на мозъчната функция, която е отговорна за адаптирането към стреса. За съжаление, детето често получава психотравма в собственото си семейство, благодарение на избрания стил на възпитание.
Някои смятат, че няма нищо лошо във факта, че в детството детето е претърпяло редица негативни събития, които, както се твърди, само укрепват духа му и допринасят за формирането на характера. Травматичните събития не винаги правят човека по-силен, а се случва точно обратното.
Човек с ранна детска травма постоянно се връща към подобни събития, преживявайки ги в настоящия момент.
Например, ако детето често е било физически наказвано, дълбоко в себе си то е запазвало сериозна злоба срещу всички роднини и приятели, замесени в наказанието му. В резултат на това възрастният може да влезе във връзка с партньор, който ще го тормози и ще използва същото физическо насилие, на което детето е било подложено като дете. Подсъзнателно се формира нагласа, че да търпиш наказание, груба физическа сила и в същото време да таиш недоволство в себе си е норма на поведение.
Понякога моделът на поведение, използван от родителите или един от родителите, може да бъде приет и приложен в живота на възрастните по отношение на собствените им деца. "Ако бях наказан и бит, тогава ще накажа и бия."
Получената травма създава постоянно напрежение в тялото. Човекът ще бъде в състояние на безпокойство и неспособност да се отпусне. Ако физическото насилие над дете се е използвало постоянно, то в зряла възраст човек започва да живее в ролята на агресор или жертва.
Жертвата никога няма да може да се застъпи за себе си, няма да може да оцени адекватно ситуацията, в която е необходимо да реагира на агресия, унижение или обида.
Агресорът винаги ще намери онези, върху които да излива гняв, ще обиди слабите, подиграва се с онези, които не могат да му се противопоставят, и влиза в конфликти с използването на физическа сила.
Съществува и друга форма на възпитание, която води до психотравма, когато родителите напълно обезценяват самото дете и всички негови действия, опитват се да унижават, обиждат, използват скрита форма на агресия, наричат имена или измислят зли, закачливи прякори.
Например, ако детето не учи добре, не почиства стаята, не помага около къщата, вместо да му помогне и да го научи да прави нещо и да прави домашни, за да получи добри знания, чува от родителите си: „ Никой не се нуждае от вас! "," Вие сте посредственост, незначителност! "," Кой сте (толкова) грозен? "," Нямате ръце, а куки "и подобни твърдения. Девалвацията се случва и в момента, когато детето тича при родителите си, показвайки креативността си (рисунка, ръчна изработка, фигурка от пластилин), вместо похвала, той чува нещо съвсем различно: „Предпочитам да направя нещо полезно“, „По-добре би било ако помогнах на майка ми да измие подовете."
Допълнителна форма на амортизация е опитът да се обезвредят и разрешат техните вътрешни конфликти чрез детето. В този случай детето не се възприема като личност, а се използва като „бичуващо момче“, за да освободи собственото си напрежение върху него.
Децата в такива семейства много често растат с отличен синдром на зеницата. За тях е безкрайно важно да правят всичко по-добре от другите. И основната цел е родителите им най-накрая да ги обичат.
Можете сами да се справите с проблемите, но това ще изисква човек да работи дълго време върху себе си и своите убеждения. Специалистите, работещи с психологическа травма от детството, могат да помогнат в това.
