Карл Густав Юнг е известен като сътрудник на психоаналитичната школа на З. Фройд и основател на аналитичната психология. В своето изследване той открива, че процесът на формиране на връзката „субект-обект” се дължи на специфични вътрешни нагласи. В тази връзка бяха идентифицирани две основни, противоположни групи.
Природата знае само два начина да запази жизнеността на индивида. В първия случай има доста висока плодовитост и относително ниска защитна способност на организма. Във втория има разнообразни средства за самозащита при индивиди с относително ниска плодовитост. Ако този биологичен закон се приложи към човек, тогава се оказва, че едната група е фокусирана върху обекти и събития от външния свят, докато другата насочва по-голямата част от енергията си към създаване на субективен комфорт. Анализът на тези характеристики позволи на Юнг да разграничи екстравертния и интровертния тип.
Екстравертен психологически тип
Екстравертното отношение се характеризира с положително отношение към обекта. Човек непрекъснато участва в текущи събития, разтваря се изцяло в тях. Екстравертираните хора обикновено са общителни, весели (ако има цикъл от събития), те лесно се превключват. Но привидно високата степен на адаптация има и недостатък. Атрактивността на външността е пагубна за вътрешния свят. Това може да се прояви като непоследователност, неспособност за концентрация, липса на точност и пренебрегване на вътрешните чувства и здраве.
Интровертен психологически тип
Интровертите се отнасят към света обективно по абстрахиран начин. Те се опитват да намалят значението му и да създадат условия за вътрешен комфорт. Всяко външно събитие се разглежда и оценява през призмата на субективното. Това са хора, които обичат уединението, лаконични са сред непознати, не се „разболяват“от модни тенденции, учения и т.н., не проявяват излишна активност. Имат богат вътрешен свят и специална чувствителност. Но неспособността да се оцени обективната реалност ги прави уязвими.
