Манипулацията е скрито психологическо влияние. Всеки ден ставате обект на чужда манипулация. Манипулаторите ви принуждават да промените решението си, да правите това, което не бихте искали. Ето защо е важно да се научите да разбирате кога те се опитват да ви манипулират.
Инструкции
Етап 1
Помислете за целите си. И се опитайте да разберете истинските цели на опонента си. Може да почувствате, че той има напълно противоположни задачи на вашите. Но с цялата си външност той твърди, че е на ваша страна. В този случай е ясно, че сте се превърнали в обект на манипулация.
Манипулаторите са склонни да крият истинските си цели, преструвайки се на вашия благодетел и спасител. Но неговата задача е да ви подведе, за да не познаете нищо и да го хванете в измама.
Стъпка 2
Помислете дали ще промените гледната си точка, ако сте съгласни с този човек. В крайна сметка промяната в нечие мнение, поведение, отношение е резултат от манипулация.
Вие сте обект на манипулация, ако събеседникът ви е толкова очарователен, че искате да му угодите и да промените линията си на поведение.
Стъпка 3
Наблюдавайте емоциите си. Когато сте обект на манипулация, можете да имате емоционален дисбаланс. Изглежда, че за вас се говори добре, хвалят и превъзнасят, но по някаква причина това е неприятно за вас. Възникват негативни емоции, които са признаците на манипулация.
Стъпка 4
Бъдете нащрек, ако събеседникът изведнъж започне да ви хвали и да обяснява във вечно приятелство. Похвалата може да бъде последвана от молба, която не искате да направите.
Но ако попаднете под влиянието на манипулатор, тогава ще бъде неудобно да откажете да направите нещо. Ще се опитате да поддържате „добро мнение“за себе си в очите на манипулатора. Затова се отнасяйте с въздържание към похвалата.
Стъпка 5
Анализирайте действията на опонента си. Опитва ли се да ви извади от емоционалния баланс, като предизвиква чувство на страх или вина.
Манипулаторът може да поддържа страховете ви и да провокира действия, които уж ви помагат. Често манипулаторите оперират такива чувства на хората като амбиция, суета и желание да се състезават.
Стъпка 6
Помислете за поведението на другия човек. Ако той твърде упорито постига нещо, съветва, тогава имате пример за примитивен манипулатор.
Често този тип манипулатори се опитват да постигнат целите си, като ви покажат съчувствието и дружелюбността си. Но от време на време той се опитва да ви озадачи с молбите си.
Стъпка 7
Психологическата манипулация е вид социално, психологическо влияние, социално-психологическо явление, което е желанието да се промени възприятието или поведението на други хора с помощта на скрити, измамни и насилствени тактики. Тъй като тези методи са склонни да насърчават интересите на манипулатора, често за сметка на други хора, те могат да се считат за експлоататорски, насилствени, нечестни и неетични.
Социалното въздействие не винаги е отрицателно. Например, лекарят може да се опита да убеди пациента да промени нездравословните навици. Социалното въздействие обикновено се счита за безобидно, когато то зачита правото на човека да го приеме или отхвърли и не е прекалено принудително. В зависимост от контекста и мотивацията социалното въздействие може да бъде фина манипулация.
Условия за успешна манипулация
Според Джордж Саймън () успехът на психологическата манипулация зависи преди всичко от това доколко манипулаторът:
- крие агресивни намерения и поведение;
- познава психологическата уязвимост на жертвата, за да определи кои тактики ще бъдат най-ефективни;
- има достатъчно бруталност, за да не се притеснява за увреждане на жертвата, ако е необходимо.
Следователно манипулацията остава най-често скрита - релационно агресивна (англ.релационна агресия) или пасивно-агресивна.
Как манипулаторите контролират своите жертви
Според Брейкър
Хариет Брейкър () идентифицира следните основни начини, по които манипулаторите манипулират жертвите си:
- положително подсилване - похвала, повърхностен чар, повърхностно съчувствие („крокодилски сълзи“), прекомерни извинения; пари, одобрение, подаръци; внимание, мимики като престорен смях или усмивка; обществено приемане;
- отрицателно подсилване - избавяне от проблемна, неприятна ситуация като награда.
- летливо или частично укрепване - може да създаде ефективен климат на страх и съмнение. Частично или периодично положително подсилване може да насърчи жертвата да продължи да съществува - например при повечето форми на хазарт хазартът може да печели от време на време, но сумата все пак ще бъде губещата;
- наказание - упреци, викове, „игра в мълчание“, сплашване, заплахи, малтретиране, емоционално изнудване, налагане на чувство за вина, нацупен поглед, умишлен плач, образ на жертвата;
- травматичен еднократен опит - словесно насилие, изблик на гняв или друго сплашващо поведение с цел установяване на господство или превъзходство; дори един инцидент от това поведение може да научи жертвата да избягва конфронтация или противоречие с манипулатора.
Според Саймън
Саймън идентифицира следните управленски практики:
- Лъжа - Трудно е да се разбере дали някой лъже, когато говори, и често истината може да бъде разкрита по-късно, когато е твърде късно. Единственият начин да се сведе до минимум възможността да бъдете измамени е да осъзнаете, че определени типове индивиди (особено психопати) са майстори на изкуството да лъжат и изневеряват, като правят това по систематичен и често фин начин.
- Измамата с мълчание е много фина форма на лъжа чрез задържане на значително количество истина. Тази техника се използва и в пропагандата.
- Отричане - Манипулаторът отказва да признае, че е направил нещо нередно.
- Рационализация - манипулаторът оправдава неподходящото си поведение. Рационализацията е тясно свързана със „спин“- форма на пропаганда или PR, вижте спин доктор.
- Минимизирането е вид отрицание, съчетано с рационализация. Манипулаторът твърди, че поведението му не е толкова вредно или безотговорно, колкото някой друг вярва, например, като заявява, че подигравките или обидите са само шега.
- Селективно невнимание или селективно внимание - Манипулаторът отказва да обърне внимание на всичко, което може да разстрои плановете му, заявявайки нещо като „Не искам да чувам това“.
- Разсейване - манипулаторът не дава пряк отговор на директен въпрос и вместо това насочва разговора към друга тема.
- Извинение - Подобно на разсейване, но с предоставяне на неподходящи, несвързани, неясни отговори с неясни изрази.
- Прикрито сплашване - Манипулаторът принуждава жертвата да действа като защитаваща се страна, като използва забулени (фини, косвени или подразбиращи се) заплахи.
- Фалшивата вина е специална форма на тактика за сплашване. Манипулаторът намеква на добросъвестната жертва, че не е достатъчно внимателна, твърде егоистична или несериозна. Това обикновено води до факта, че жертвата започва да изпитва негативни чувства, изпада в състояние на несигурност, безпокойство или подчинение.
- Срам - Манипулаторът използва сарказъм и обидни атаки, за да увеличи страха и самоувереността на жертвата. Манипулаторите използват тази тактика, за да накарат другите да се чувстват незначителни и затова им се подчиняват. Тактиката на срама може да бъде много фина, като груб израз на лицето или поглед, неприятен тон на гласа, риторични коментари или фин сарказъм. Манипулаторите могат да накарат хората да се срамуват дори от наглостта да оспорват действията им. Това е ефективен начин за внушаване на чувство за неадекватност на жертвата.
- Осъждане на жертвата - В сравнение с всяка друга тактика, това е най-мощното средство за принуждаване на жертвата да бъде защищаваща се страна, докато маскира агресивното намерение на манипулатора.
- Изпълнявайки ролята на жертвата („Аз съм нещастен“) - манипулаторът се представя като жертва на обстоятелства или нечие поведение, за да постигне съжаление, съчувствие или състрадание и по този начин да постигне желаната цел. Грижовните и съвестни хора не могат да не съчувстват на страданията на другите и манипулаторът често може лесно да играе на съпричастност, за да постигне сътрудничество.
- Игра на слуги - манипулаторът прикрива егоистични намерения под прикритието, че служи на по-благородна кауза, например, като твърди, че действа по определен начин поради „послушание“и „служене“на Бог или друг авторитет.
- Съблазняване - Манипулаторът използва чар, похвала, ласкателство или открито подкрепя жертвата, за да намали тяхната съпротива и да спечели доверие и лоялност.
- Проектиране на вина (обвиняване на други) - Манипулаторът прави жертвата изкупителна жертва, често по фин, труден за намиране начин.
- Симулирайки невинност - манипулаторът се опитва да внуши, че причинената му вреда е била непреднамерена или че не е направил това, в което е обвинен. Манипулаторът може да придобие вид на изненада или негодувание. Тази тактика кара жертвата да се съмнява в собствената си преценка и евентуално в своята предпазливост.
- Симулация на объркване - манипулаторът се опитва да се преструва на глупак, преструвайки се, че не знае за какво говорят, или че е объркал важен въпрос, който им е привлечен на вниманието.
- Агресивен гняв - Манипулаторът използва гняв, за да постигне емоционална интензивност и ярост, за да шокира жертвата и да ги принуди да се подчинят. Манипулаторът всъщност не изпитва гняв, а само разиграва сцена. Той иска това, което иска и се ядосва, когато не получава това, което иска.
- Декласиране - декласиране на жертвата, с последващо обезщетение от жертвата за възприетата му незначителност, в полза на манипулатора.
Уязвимости, използвани от манипулатори
Обикновено манипулаторите прекарват много време в изучаване на характеристиките и уязвимостите на своята жертва.
Според Breaker манипулаторите използват следните уязвимости („бутони“), които могат да съществуват при жертвите:
- страст към удоволствие
- тенденция да се получи одобрението и признанието на другите
- емотофобия (Emotophobia) - страх от негативни емоции
- липса на независимост (категоричност) и способност да се каже „не“
- неясна самоличност (с неясни лични граници)
- ниско самочувствие
- външен локус на контрол
Уязвимости според Саймън:
- наивност - твърде трудно е за жертвата да приеме идеята, че някои хора са хитри, нечестни и безмилостни, или отричат, че са преследвани.
- свръхсъзнание - жертвата е твърде готова да даде на манипулатора ползата от съмнението и застава на негова страна, тоест гледната точка на жертвата,
- ниско самочувствие - жертвата не е самоуверена, липсват й убеденост и постоянство, твърде лесно се оказва в позицията на отбраняващата се страна.
- над интелектуализацията - жертвата се опитва твърде много да разбере манипулатора и вярва, че има някаква разбираема причина да навреди.
- емоционална зависимост - жертвата има подчинена или зависима личност. Колкото по-емоционално зависи жертвата, толкова по-уязвими са те към експлоатация и контрол.
Според Мартин Кантор () следните хора са уязвими към психопатични манипулатори:
- прекалено доверчив - честните хора често приемат, че всички останали са честни. Те се доверяват на хора, които едва познават, без да проверяват документи и др. Рядко се обръщат към така наречените експерти;
- твърде алтруистично - противоположно на психопатичното; прекалено честен, прекалено честен, прекалено съпричастен;
- твърде впечатлителни - прекалено податливи на чуждия чар;
- твърде наивен - който не може да повярва, че има нечестни хора по света, или който вярва, че ако има такива хора, няма да им бъде позволено да действат;
- твърде мазохистични - липсата на самочувствие и подсъзнателният страх им позволяват да бъдат използвани в своя полза. Те мислят, че го заслужават от вина;
- твърде нарцистичен - склонен към влюбване в незаслужено ласкателство;
- твърде алчен - алчен и нечестен може да стане жертва на психопат, който лесно може да ги съблазни да действат по неморален начин;
- Твърде незрели - имайте неадекватни преценки и прекалено доверие в преувеличени рекламни обещания;
- твърде материалистичен - лесна плячка за лихварите и онези, които предлагат схеми за бързо забогатяване;
- твърде зависими - те се нуждаят от любовта на някой друг и следователно са лековерни и склонни да кажат „да“, когато трябва да отговорят с „не“;
- твърде самотен - може да приеме всяка оферта за човешки контакт. Непознатият психопат може да предложи приятелства на цена;
- твърде импулсивен - вземайте прибързани решения, например, какво да купите или за кого да се ожените, без да се консултирате с други хора;
- твърде икономичен - те не могат да отхвърлят сделката, дори ако знаят причината, поради която офертата е толкова евтина;
- възрастни - може да са уморени и по-малко способни да изпълняват много задачи едновременно. Изслушвайки рекламна оферта, те са по-малко склонни да подозират измамна дейност. Възрастните хора са по-склонни да финансират нещастни хора.
Системни грешки в мисленето като когнитивни пристрастия могат да се използват за манипулиране.
Мотивите на манипулаторите
Възможни мотиви на манипулаторите:
- необходимостта от постигане на собствените си цели и лична изгода на практика на всяка цена,
- необходимостта от придобиване на чувство за власт и превъзходство над другите,
- желание и нужда да се чувствате като диктатор,
- получаване на надмощие над другите с цел повишаване на собственото им самочувствие.
- желанието да играете, манипулирате жертвата и да й се наслаждавате,
- навик, след постоянна манипулация на жертвите,
- желание за практикуване и проверка на ефективността на всякакви техники.
Психологически състояния на манипулатори
Манипулаторът може да има следните личностни разстройства:
- Макиавелизъм,
- нарцистично разстройство на личността
- гранично личностно разстройство
- тревожно разстройство на личността
- пристрастяващо разстройство на личността
- истерично разстройство на личността
- пасивно-агресивно разстройство на личността
- диссоциално разстройство на личността
- Нервност тип А
- психологическа зависимост.
Основни манипулативни стратегии на психопатите
Според Робърт Хеър () и Пол Бабиак (), психопатите непрекъснато търсят жертва за тяхната измама или измама. Психопатичният подход има три фази:
1. Фаза на оценка
Някои психопати са безскрупулни, агресивни хищници, които ще излъжат почти всеки, когото срещнат. В същото време други са по-търпеливи, очаквайки идеалната, наивна жертва да премине пътя й. Някои психопати обичат да решават всеки проблем, докато други ловуват само тези, които са уязвими. Във всеки случай психопатът непрекъснато оценява потенциалната пригодност на човека като източник на пари, власт, пол или влияние. По време на фазата на оценяване психопатът е в състояние да идентифицира слабите места на потенциалната жертва и ще ги използва, за да изпълни плана си.
2. Фаза на манипулация
След като психопатът идентифицира жертвата си, започва фазата на манипулация. В началото на фазата на манипулация психопатът формира специална маска, предназначена да манипулира жертвата. Психопатът ще лъже, за да спечели доверието на жертвата си. Липсата на съпричастност и вина позволява на психопата да лъже безнаказано; той не вижда важността да се казва истината, ако това не помага за постигането на желаната цел.
Докато отношенията се развиват с жертвата, психопатът внимателно оценява нейната личност. Личността на жертвата дава на психопата картина на оценяваните черти и характеристики. Проницателният наблюдател може да открие несигурност или уязвимости, които жертвата би искала да сведе до минимум или да скрие от любопитни очи. Като ценител на човешкото поведение, психопатът започва внимателно да тества вътрешната съпротива и нужди на жертвата и в крайна сметка изгражда лична връзка с жертвата.
Маската на психопата - „личността“, която взаимодейства с жертвата - е направена от лъжи, внимателно изтъкани, за да примами жертвата. Тази маска, една от многото, е предназначена да отговори на индивидуалните психологически нужди и очаквания на жертвата. Преследването на плячка по своята същност е хищническо; често води до сериозно финансово, физическо или емоционално увреждане на човек. Здравословните, истински взаимоотношения се изграждат на взаимно уважение и доверие и на споделени честни мисли и чувства. Погрешното схващане на жертвата, че психопатичната връзка има някоя от тези характеристики, е причината за успеха на манипулацията.
3. Фаза на раздяла
Фазата на разделяне започва, когато психопатът реши, че жертвата вече не е полезна. Психопатът я напуска и преминава към следващата жертва. В случай на романтични връзки, психопатът обикновено си гарантира връзка със следващата цел, преди да напусне настоящата си жертва. Понякога психопатът има трима души едновременно, с които се занимава - първият наскоро е изоставен и остава само в случай на неуспех с другите двама; вторият в момента е жертва и се планира да напусне в близко бъдеще; и третият, когото психопатът ухажва, в очакване да се раздели с настоящата жертва.
