Самоубийците, като правило, отнемат много време да обмислят своето решение, да изберат времето, мястото и метода на самоубийството. Те също така, както се казва, „се самоубиват“: изплащат дългове, пишат завещание, разпространяват дребни неща. След като забелязват подобно поведение, роднините на евентуално самоубийство трябва да се консултират с психиатър.
Психотерапевтичната помощ за самоубийства се състои от три етапа: кризисна подкрепа, кризисна намеса и помощ в социалната рехабилитация.
На етапа на кризисна подкрепа е от първостепенно значение за психиатъра да установи доверителни отношения с пациента: той трябва да бъде изслушан без критика и осъждане. Понякога е достатъчно самоубиецът просто да говори, за да преодолее чувството за пълна емоционална изолация и по този начин да намали риска от самоубийство.
Кризисната намеса включва идентифициране на причините за загубата на социална адаптация, активиране или формиране на стимулите на пациента да живее, съвместно търсене на алтернативни начини за разрешаване на кризисната ситуация.
Ако психиатърът забележи резултатите от работата си: пациентът показва тенденция да променя решението си, тези резултати трябва да бъдат консолидирани чрез възстановяване на уменията за социална адаптация. Тук огромна роля може да се играе, като се помага на пациента на други хора, които са в същата ситуация като него, или дори по-лошо. Това ще позволи на пациента да осъзнае своята нужда и да изпълни живота си с нов смисъл.
След успешното завършване на психотерапията обаче пациентът трябва да остане дълго време в полезрението на психиатъра, за да се избегнат възможни рецидиви.
