Мълчанието на ума се счита за основен резултат в много духовни практики. Има няколко начина да успокоим ума си.
Обикновено умът ни е изпълнен с много мисли и чувства. Ако се наблюдаваме известно време, ще забележим, че постоянно имаме някакви мисли, които не ни пускат за секунда.
Това могат да бъдат фрагменти от фрази или мелодии, чути по-рано, мисловен разговор с някого по различни теми, нашите страхове, опасения за бъдещето и други мисли. Нашият ум непрекъснато смила огромно количество информация. Това е обичайният му бизнес.
Индийският мистик Ошо Раджниш нарича ума луда маймуна, други изследователи го наричат машина. Много подходящо сравнение. Взимаме една мисъл, без да я довеждаме до нейния логически завършек, превключваме на друга и т.н.
Психофизиологът А. В. Клюев вярва, че нашият ум смила огромно количество мисли с единствената цел да подхранва мислите ни с енергия. Обръщаме внимание на мислите и по този начин им даваме храна. Вярно е, че този процес не ни носи никаква полза. Просто губим енергията си за ненужни и понякога дори вредни мисли.
Фактът, че мислите ни в повечето случаи са излишни, не изисква доказателство. Достатъчно е да се наблюдавате честно за известно време.
Един от основните съвети, дадени от А. В. Клюев не е да насочва вниманието ни към мислите си, а просто да ги игнорира. По този начин човек може да успокои ума и с подходяща практика да спре постоянното трептене на мислите.
Най-добре е да игнорираме мислите по игрив начин, като ги наблюдаваме и в същото време не им позволяваме да ни включват във взаимодействието с тях. Това обикновено отнема известно време. Наблюдаваме една мисъл, друга, поддържаме състояние на осъзнатост, но някаква мисъл определено ще ни плени и ще се озовем в диалог с нея. В този случай просто трябва да започнете отначало. С известна практика времената, когато не сме в диалог с мисли, ще се увеличават и умът ни ще се успокои.
