В процеса на самопознание човек формира мнение за себе си: своите способности и възможности. Човек определя своите морални принципи и психологически качества, както и мястото си в обществото. В резултат се развива адекватна, подценена или надценена самооценка, на основата на която има взаимодействие и приемане на отговорни решения в живота.
Адекватно самочувствие
Когато човек е в хармония със себе си и света около себе си, той развива правилната самооценка. Той се стреми да бъде обективен към себе си, близки хора и познати: разбира, че всеки човек има свои предимства и недостатъци, забелязва ги, но не се фокусира върху негативни качества.
Човек приема себе си и другите такива, каквито е, и действа въз основа на наличните обективни данни. Такъв човек трезво оценява способностите си и се стреми да се реализира напълно като личност. Той е спокоен по отношение на неуспехите, мнението на други хора и не очаква помощ от другите.
Човек с адекватна самооценка разчита на себе си, активен е и гледа на живота с оптимизъм.
Ниско самочувствие
Ако човек има ниско самочувствие, той се държи плахо и несигурно. Той взе решение за себе си, че в много отношения губи от другите и не е в състояние да промени нищо. В резултат на съществуващия комплекс за малоценност липсват високи цели и постижения.
Човекът се стреми да бъде невидим, лесно уязвим и постоянно иска съвет. Той е зависим от чуждото мнение, липса на инициатива и слаб характер.
Прекомерната несигурност и самокритичност възниква в резултат на неправилно възпитание, което предполага свръхзащита или властна нагласа. В резултат се формира модел на поведение на губещия: в съзнанието се отказва възможността за успех и се извършва издирване на виновните за техните процеси.
Хората с ниско самочувствие не са в състояние да реализират естествените си способности.
Повишено самочувствие
Хората с високо самочувствие идеализират своя образ на себе си и създават свой собствен образ на безупречен човек във въображението си. Високата самооценка включва сравняване на способностите на човека с постиженията на другите. В същото време, забелязвайки чужди грешки и недостатъци, те постоянно събират доказателства за своята изключителност.
Такива хора не искат да забелязват своите грешки, липса на компетентност и грешно поведение. Те са убедени в своето превъзходство, правда и се държат самоуверени, а понякога и предизвикателни.
Хората с високо самочувствие са амбициозни и властни, не приемат откази и възражения. Поради своята постоянство и решителност, те често постигат по-добри резултати, отколкото им позволяват способностите.
Надцененото самочувствие възниква у хората, които са възпитавани като идоли на семейството: от детството те са били издигнати над всички, възхищавали са се на незначителни постижения.
Самоуверените хора се стремят да привличат всички около себе си в реализирането на целите си, вярват, че всеки им дължи нещо.
