Как да вярваме в света, дори и да няма свят

Съдържание:

Как да вярваме в света, дори и да няма свят
Как да вярваме в света, дори и да няма свят

Видео: Как да вярваме в света, дори и да няма свят

Видео: Как да вярваме в света, дори и да няма свят
Видео: Теперь мы действительно можем помочь человечеству 2024, Ноември
Anonim

Вероятно малко хора знаят, че зад думите на популярната песен на групата "Гости от бъдещето" се крият не само текстовете и емоционалната интензивност на раздялата, но и философска тенденция, известна от около три века, която отрича обективното съществуване на околния свят.

Как да вярваме в света, дори и да няма свят
Как да вярваме в света, дори и да няма свят

Инструкции

Етап 1

Солипсизмът е философска концепция, основана на приемането на индивидуалното човешко съзнание като единствена и несъмнена реалност. Директно достъпен за всеки човек, собственото му съзнание, заедно със усещанията, които също могат да бъдат породени от съзнанието, е единственото нещо, за което всеки човек може да каже, че то наистина съществува. Независимо от това, човек получава проявите на така наречения обективен свят от собствените си усещания, образувани от пет сетива, надеждността на възприемането на които не може да бъде еднозначно доказана. Към днешна дата също няма доказателства за обективното съществуване на реалността извън мислещия субект.

Стъпка 2

Всъщност солипсизмът е на пресечната точка на психологията и философията. Дълбокото разбиране на субективността на светоусещането може да породи промени в психологията на индивида и неговото социално поведение. За много хора такава проста истина (изглежда проста за тези, които са я разбрали) остава недостъпна, просто защото малко хора мислят за нея. Един от отличните примери за описание на солипсизма в съвременната литература е разказът на В. Пелевин „Деветата мечта на Вера Павловна“. В него можете да прочетете как се променя психологията на човек, който дълбоко е приел истината за отсъствието на обективно съществуващ свят.

Стъпка 3

В своята крайна проява обаче солипсизмът може да бъде в основата на егоизма и егоцентризма. Психологически този тип мироглед се доближава до индивидуализма, който подчертава първостепенното значение на личността и изповядва принципа да се разчита само на себе си. Масовото разпространение на такава психология на екстремен индивидуализъм провокира изключително потребителско отношение към другите хора и ползите от цивилизацията, което активно се популяризира от западната култура днес.

Стъпка 4

Би било обаче недалновидно да се счита солипсизмът само за негативно явление на философската мисъл. Ако човек, който е разбрал субективността на възприемания свят, е престанал да зависи от така наречените външни фактори и други хора, тогава единственото, което му остава да направи през живота си, е да разбере същността на собственото си съзнание и личните си индивидуалност. И в този смисъл друга философска посока, дзен будизмът, се оказва близка до солипсизма. Дзен е начин да разберете желанията на вашата душа и да видите собствената си природа, да почувствате за какво е родена душата. За разлика от солипсизма, дзен будизмът има крайна цел. Става дума за постигане на просветление чрез избавяне от страданието. Това се улеснява от успокояването на ума, освобождаването от твърди принципи и привързаности.

Стъпка 5

Възможно е да сте на крачка по-близо до просветлението, когато можете да демонстрирате на другите, като пляскате с една ръка.

Препоръчано: