Всеки човек има някои житейски ценности и приоритети. Някои от тях са доста типични, други са относително редки. В същото време анализът на тези ценности ни позволява да кажем много за даден човек.
В много учения се смята, че човек се състои от тяло, душа и дух. В съответствие с това се споделят и човешките ценности. Някои от тях са насочени изключително към задоволяване на нуждите на тялото, вторите са предназначени да успокоят и угодят на душата, задачата на третите е да развият духовния принцип у човека.
Въз основа на това разделение могат да се разграничат три категории хора. За някои телесните удоволствия са мярката на всички неща. Вкусната храна, приятният сън, чувствените удоволствия са в основата на техния живот. Интересите на такива хора са ограничени до тесен кръг от телесни нужди, по природа те обикновено са алчни, завистливи, стремящи се към богатство и лукс.
Душевните хора имат по-фина организация. Всичко, което се счита за универсални ценности, напълно отговаря на техните нужди; преобладаващото мнозинство от хората принадлежат към тази категория. За тях са важни любовта, семейството, приятелството, добрите отношения и т.н. и т.н. Те намират най-важното за себе си в това, което ги заобикаля, което им е близко и скъпо.
Духовните хора представляват много специална категория. За тях често се казва, че те не са от този свят. Те не са привлечени от радостите и удоволствията, познати на повечето хора, те са далеч от светските удоволствия. Интересите на тези хора лежат на съвсем друг план - духовен. Те разбират много добре другите хора, отлично са запознати с човешката мотивация. В преобладаващото мнозинство от случаите такива хора намират убежище в масовия поток на определена религия - по-специално те стават свещеници или монаси.
На това ниво човек гледа на света по съвсем различен начин. Той го вижда по-дълбоко, по-обемно, има достъп до визията за причини и последици, скрити от окото на обикновения човек. Именно такива хора по всяко време бяха почитани като светци, те бяха привличани към тях за помощ и съвет. Отхвърляйки обикновените светски ценности, те откриха духовни ценности за себе си, често напълно неразбираеми за неспециалиста. На това ниво човек е особено наясно със своето несъвършенство, основната му цел е стремежът към Бог. Осъзнавайки, че човек не може да дойде при Бог с мръсна душа, подвижникът насочва всичките си усилия за очистване на душата от мръсотия и страсти.
Лесно е да се види, че няма една универсална ценност, която да обедини всички хора. Може да се нарече любов, но за някого това ще бъде само празна фраза. Следователно всеки човек трябва самостоятелно да избира за какво и как да живее.
