Това е природата на човека: той не цени това, което има. Едва когато го загуби, той започва да си спомня колко добър е бил преди. И това се отнася до ситуацията на взаимоотношения с други хора, отношение към собственото им здраве или към притежанието на някакво имущество.
Има много причини човек да не оценява това, което има в момента. И първият е пристрастяването. Човек просто свиква с определено състояние на нещата, за него това става нормално, така че той престава да го възприема като нещо радостно или необикновено. Ако дълго време сте искали да купите нещо, спестели сте го дълго време и накрая сте го купили, тогава първоначално ще оцените придобивката, ще се насладите на притежанието му. Въпреки това, след известно време такава дългоочаквана покупка вече няма да ви изглежда толкова необичайна, ще свикнете с нейното съществуване.
Понякога това се случва във връзка с друг човек. Навикът прави връзката по-хладна, партньорът може дори да не забележи другия до себе си. И сега стойността на интимността изчезва, няма такава радост от общуването, което е присъствало преди. Все повече време се отделя на недостатъците на другия, след което почивка е напълно възможна.
Без сравнение - без стойност
Втората причина за тази липса на стойност е, че човек не сравнява това, което притежава в момента, с това, което е било в миналото или може да бъде в бъдещето, когато може да загуби нещо скъпо за сърцето си. Като правило човек не мисли за това, че може да загуби всичко, свиква да вярва, че позицията му ще остане непроменена. Щом човек се замисли за ситуацията, как може да му бъде лошо без любим човек наблизо или без неговото имущество, стойността на това веднага се увеличава в очите му. Такива представления са много полезни да се правят от време на време, тъй като помагат да се оцени повече това, което е наблизо в момента.
Живейте в настоящето и бъдете благодарни
Това е свързано и с нежеланието на човек да обърне внимание на момента, да живее за днес. Най-често индивидът е в мечти или мисли за бъдещето, понякога е зает с това, което е имал в миналото. Но да живееш в настоящия момент, да го оцениш и всичко наоколо - малцина мислят за това. Освен това хората постоянно бързат, това им пречи да видят живота такъв, какъвто е. А това означава и се отнасяйте с уважение и страхопочитание към всичко, което е толкова ценно за тях.
Човек по своята същност е доста егоистичен, той няма навика да благодари за това, което има. По-често той се разстройва от това, което губи. Постоянното търсене на все по-изгодни опции, по-добра работа, по-красив партньор до тях, по-луксозна домашна обстановка кара хората да обичат и оценяват не това, което вече имат, а митичен образ на по-добро бъдеще.
