Колко хора си задават този въпрос от време на време? Човек винаги иска нещо. И колкото повече постига, толкова по-големи стават нуждите му. И често дори радостта от полученото е помрачена от съжаление за това, което все още не съществува.
Пирамида на нуждите
Човек идва на този свят и е обзет от желания: най-простите, осигуряващи жизнената дейност на организма. Нужда от храна, топлина, сън. Освен това, според психолозите, детето се стреми към нещо, което все още няма: да бъде като възрастен, да се научи да ходи, да общува, да изпълнява някои социални задължения. Нещо повече, те възникват в определена последователност, с напредването на възрастта.
В психологията този феномен е описан от А. Маслоу и наречен „Пирамидата на човешките нужди“. Според тази теория, най-напред в човек трябва да бъдат задоволени тези много жизнени нужди, благодарение на които той не изпитва глад, жажда, умора.
Втората стъпка на пирамидата е необходимостта от сигурност и защита. Благодарение на нея някой иска да придобие силен дом и някой успешно се жени, за да намери защитник. Методът обикновено зависи от възприемането на сигурността.
Следва желанието за принадлежност към група, което много ясно се проявява при юношите. Това е необходимостта от принадлежност, чувството, че си част от нещо по-голямо. Именно тя кара човека да следва правилата, изложени от тази или онази социална клетка.
Тогава има нужда от уважение и признание. Човек се стреми да заеме ръководна позиция във всяка ниша, така че неговите заслуги да бъдат оценени от обществото, към което той се смята.
А върхът на пирамидата е желанието за самоактуализация, тоест реализирането на нечий потенциал. Тук вече не борбата за място на слънце се превръща в причина за активността на човека, а желанието му да прави това, което той е склонен да направи. Смята се, че затова в историята има случаи, когато императорите са станали зеленчукопроизводители, а успешните бизнесмени внезапно са напускали като отшелници в горите.
Особености на изпълнението на нуждите
Според тази теория човек изпитва щастие и спокойствие само когато са удовлетворени всички категории нужди. И основното условие за по-нататъшен напредък към по-висшите желания е непрекъснатото удовлетворяване на предишните. Най-просто казано, дори острото желание за сигурност се притъпява, когато човек е гладен, а желанието за самоактуализация не е в състояние да възникне у човек, който е станал изгнаник в своята среда.
Въпреки това дори хората, които са достигнали определена тежест в обществото, уважавани и влиятелни, понякога се чувстват празни и нещастни: върхът не е достигнат, те не са се реализирали.
Изводът е, че е много трудно да се задоволят всички нива на нуждите едновременно. Но желанието за това е присъщо на човешката природа, затова той не спира да прави опити и само понякога има чувството, че винаги иска нещо, което не съществува.
