Изразът „духовна храна“отдавна е познат до такава степен, че хората понякога не се замислят какво се крие зад тази концепция и дали е толкова важно да я получат. Може би има някаква възраст или друга граница, след която необходимостта от нея изчезва?
Не е необходимо да обяснявате какво представлява храната в обичайния смисъл. Това е, което подхранва, насища, дава енергия за растежа и развитието на физическото тяло. Без него тялото ще започне да отслабва, боли и изсъхва. Дългосрочната липса на храна води до смърт. Това са прости истини, които никой не трябва да доказва. Но не всеки мисли, че духовната храна означава не по-малко за човешката личност, съзнанието, умственото развитие.
За какво служи духовната храна?
Ако човек не получи скритото под тази концепция, той не се развива, не израства духовно и в крайна сметка деградира. Понастоящем има широко известни случаи, когато децата поради обстоятелства са били изолирани от обществото в ранна възраст. След като се върнаха в обществото, преобладаващото мнозинство от тях не успяха да настигнат връстниците си, нито интелектуално, нито психологически. За съжаление, но прекрасната история, разказана от Р. Киплинг в неговата „Книга за джунглата“, не е нищо повече от приказка.
Книгата за джунглата от Ръдиард Киплинг е известна и в Русия като Маугли.
Но дори да стане възрастен, човек, който е лишен от духовна храна, самата нужда от нея, значително отстъпва по своите лични качества на някой, който не е спрял в духовното развитие. Човек, чиито нужди се свеждат до формулата „консумирай и възпроизвеждай“, не е твърде различен от първенството.
Мнозина помнят фразата от Новия Завет „Блажени бедните по дух, защото тяхното е царството небесно“, но не всеки разбира значението му. Алексей Павловски дава интересна интерпретация в книгата си „Нощ в Гетсиманската градина“.
Книгата представя оригинални интерпретации на най-известните теми от Стария и Новия завет.
„Просяци по дух“са тези, чийто дух е гладен; изисква храна. А за духа, естествено, е подходяща само духовна храна. Именно тези хора изпитват нужда да растат духовно, непрекъснато се стремят към собственото си развитие, са в състояние да се издигнат до истинските висоти на духа.
Какво може да се счита за духовна храна
Обичайно е тази концепция да се отнася към постиженията на културата и изкуството, натрупани от човечеството през цялата история на съществуването. И е правилно. Но такова определение не би било напълно пълно.
Духовната храна е това, което позволява на човека да увеличи личния си, културен, морален потенциал. И това не са само литература, музика, наука и други постижения на човешката култура.
На първо място, това е духовният опит на самия човек, през призмата на който той възприема всички постижения на цивилизацията. Неговите впечатления, размисли и преживявания са предпоставка за възприемане на културните ценности. И, разбира се, неговото лично творчество играе една от водещите роли в духовното развитие. Дали той създава литературно произведение или просто оборудва лятна вила, не е толкова важно. Във всеки случай това е творчески акт, макар и в различен мащаб. И в творчеството, човек, изразявайки себе си, е в състояние да разбере по-добре своята същност, света около себе си и хората. И това се случва от ранното детство, докато животът продължава.
