Ранното детство се забравя много бързо. Когато пораснеш, не му обръщаш внимание. Но тогава наистина искам да си спомня времето, когато бях дете! Освен това тези спомени могат да хвърлят светлина върху фобиите и страховете, които ви пречат да живеете спокойно и да се наслаждавате на случващото се.
Инструкции
Етап 1
Спомените от детството седят дълбоко в подсъзнанието. Те ще им помогнат да извадят оттам предмети, които някога са ви обграждали. Може да забравите името на учителката в детската градина. Но в същото време не забравяйте да запомните мечката, с която сте спали до училище. Опитайте се да намерите възможно най-много неща - играчки, дрехи, които сте имали като дете.
Стъпка 2
Когато сте събрали достатъчна колекция от детски неща, работете с подсъзнанието. Нуждаете се от пълно спокойствие. Затворете стаята, затворете завесите, приглушете светлините. Никакви звуци не трябва да ви отвличат от процеса. Затова изключете телевизора, телефона, домофона, помолете семейството си да бъде тихо. И е по-добре да проведете сесия, когато никой не е у дома. Тогава можете напълно да се потопите в собствените си спомени.
Стъпка 3
Седнете на диван или фотьойл, поставете чанта с вещи и играчки на масата до него. Поставете химикалка и тетрадка на едно и също място - те ще са необходими, за да запишете чувствата си.
Стъпка 4
Отпуснете се и затворете очи. Почувствайте, че ръцете и краката ви са тежки, топли. Насочете погледа си навътре. Пренавийте живота. Тук получавате работа, завършвате колеж, училище, ето първи септември, първият ви ден в света за възрастни. От сега нататък запишете всички усещания. Какво си спомняте? Как гимназист носеше момиче на рамото си? Как се запознахте с първия си учител? Как получихте първа оценка? Запишете всичко в бележника си, дори и най-малките дреболии.
Стъпка 5
Ако имате предмети, които ви напомнят за първите ви дни в училище, извадете ги и ги разгледайте. Те ще направят спомените ви „обемни“, по-точни.
Стъпка 6
След като си спомните първия септември, опитайте се да си спомните дипломирането в детската градина, раждането на по-малки братя и сестри, пътуванията до морето, до селото. Това са живи спомени, които остават завинаги в подсъзнанието. Те са като котви, вкопчени в които, можете да съживите в паметта си събитията от собственото си детство.
