Миналото се връща към човек в образи и емоции, мисли и асоциации. Понякога тези спомени са свързани с чувство, наречено носталгия. Като правило това чувство се причинява от копнеж по миналото, но е лека, лека тъга, когато миналото се вижда в положителна светлина. Какво е носталгията и защо тя възниква?
Инструкции
Етап 1
За първи път носталгията беше „диагностицирана“при имигрантите, които копнееха за родината си. Те идеализираха своето Отечество, чувствайки се откъснати от света на своето детство. Но психолозите започнаха да анализират носталгията едва през втората половина на 20-ти век, когато стана необходимо да се мисли за адаптацията на имигрантите, а нивото на развитие на психологията като наука преди това беше недостатъчно за този вид изследвания.
Стъпка 2
Носталгията не се ограничава само до чувствата на имигрантите, повечето хора го знаят. Колкото по-далеч във времето са приятните спомени на човек, толкова по-вероятно е той да изпитва носталгия. Психолозите свързват това чувство със селективно запаметяване, защото когато ситуацията вече не засяга човек, той не може да оцени негативните му качества. Той има само образ, отливка от ситуация, в която някои положителни детайли могат да бъдат преувеличени, докато други, отрицателни, намаляват и започват да изглеждат незначителни. И всеки път, когато човек се връща с мислите си към ситуацията, тя започва да изглежда по-добре, отколкото изглеждаше по това време.
Стъпка 3
Често се казва, че това е така, защото човек не пази това, което има. Но човек трябва да се научи обективно да преценява случилите се събития и да не намира предимства в загубените, в противен случай съществува опасност да започне да живее в миналото. Носталгията е копнеж по миналото, видян в идеализирана светлина, който кара човек да живее със спомени и да не отговаря на нуждите на текущото време.
Стъпка 4
Хората, които се оказват в плен на носталгия, се къпят в образите на миналото и настоящето не ги занимават достатъчно. Може би няма да е толкова лошо, ако те не загубят контакт със съвременната си реалност. Те стават като мечтатели, които също създават за себе си заместител на реалността. Основното нещо за хората, склонни към носталгия, е да осъзнаят, че бъдещето се случва в настоящето и трябва да сте тук и сега всяка минута. В крайна сметка миналото не може да даде щастие само по себе си, то е просто мираж, фантом.
