Хората пишат стихове за любовта към живота, към хората, към Бога. За някои се оказват много добри, за други слаби, наивни. Това е разбираемо и естествено, защото нивото на умения сред хората е различно. Има автори, които се обръщат към себе си със стихове. Каква е причината? Невъзможно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос, защото всичко зависи от човека.
Инструкции
Етап 1
Поради рязката промяна в хормоналния фон, юношите възприемат всичко твърде влошено, стават докачливи и уязвими, конфликт с родители, роднини и учители. Струва им се, че възрастните изобщо не ги разбират, безразлични са към техните проблеми. Ако към това се добави несподелена любов, ученикът може да изпадне в тежка депресия, решавайки, че в живота няма щастие, никой няма нужда от него, никой не го обича и не разбира. За да избегне тези потискащи мисли, детето съчинява любовни стихове, адресирани до себе си. Подобни стихотворения са своеобразно „лекарство“за възникналата депресия. Такова творчество говори за недоволство срещу външния свят.
Стъпка 2
Може да се случи и обратната ситуация, например един впечатляващ тийнейджър е толкова щастлив, след като е постигнал реципрочност от любимия човек, че е обзет от емоции, той иска да каже на целия свят, че е обичан. Така получаваме реплики за любовта към себе си. В такива стихове можете да различите нотка на радост и щастие.
Стъпка 3
В по-зряла възраст това може да се обясни с други причини. Например, човек по някаква причина не развива връзки с роднини, приятели и колеги, не може по никакъв начин да уреди личния си живот. Той се смята за арогантен, докато той е просто твърде впечатлителен. Създавайки любовни стихотворения, авторът сякаш бяга от неприятната реалност, обяснявайки на всички останали, че всъщност изобщо не е арогантен, има много заслуги и има за какво да обича.
Стъпка 4
Има моменти, когато авторът създава стихове за любовта към себе си, като е искрено уверен в своята неустоимост, високи качества, чар. Той се смята за модел, еталон на всички добродетели. Такъв човек се превъзнася. Това вече е кръстоска между най-силния егоизъм (на ръба на егоцентризма) и психично разстройство.
