Лицемерът е лице с две лица, измамник, който казва едно, а мисли друго. Като правило той се държи по този начин, действайки от егоистични или други недостойни подбуди. Класическият вид лицемер е Порфирий ("Юда") Головлев в работата на М. Е. Салтиков-Щедрин "Лорд Головлевс". За съжаление такива хора не са рядкост. Как трябва да се отнасяте с тях?
Кой е лицемер?
Лицемерието на човек е достатъчна причина за отказ от общуване. От гледна точка на елементарния здрав разум и човешкия морал, лицемерът не заслужава нито любезно отношение, нито доверие. Той е измамен, ненадежден, способен да предаде при първа възможност. Нито можете да разчитате на него, нито поверително да говорите с него, тъй като той почти сигурно ще ви разкрие тайната ви веднага. Затова е по-добре изобщо да не поддържате никакви отношения с такъв човек. И ако това не е възможно, например в случаите, когато той е ваш роднина или колега, ограничете връзката до минимум, ограничавайки се само до поздрави и най-общи фрази. Тоест, бъдете студено коректни с него - не повече.
В никакъв случай не му доверявайте своите тайни, не споделяйте проблеми, защото тази откритост може да се обърне срещу вас. Ако човек налага комуникацията си, покажете го внимателно, позовавайки се на зает.
Неслучайно повечето хора считат честността, верността към словото за едни от най-достойните човешки качества, а измамата и неискреността са включени в списъка на най-недостойните.
Как вярващите трябва да се отнасят към лицемерите
Възниква обаче въпросът: как искрените вярващи трябва да се отнасят към лицемерите? Защото, например, християнската религия изисква: „Обичай ближния като себе си“. Дори този „съсед“, меко казано, да не е най-достойният човек. Можете също така да запомните заповедта: „Не съдете, че вие самите няма да бъдете осъдени“.
Това е труден въпрос. От една страна, религията изисква вярващият да се отнася с друг човек, дори и този лицемер, с искрено гостоприемство, любов, но от друга страна, такова поведение може да се разглежда и като лицемерие. Например, вярващият не изпитва никакви топли чувства към лицемер и буквално се принуждава да търпи своята компания, изобразявайки сърдечност, а това е грях.
Всички основни религии по света категорично осъждат лицемерието, приравнявайки подобно поведение към лъжа.
В този случай не пречи да се консултирате с духовник. Християнската религия учи, че Спасителят, дори и пред смъртни мъки, е дал на всички урок по смирение и търпение, прощавайки както на своите палачи, така и на разбойника, който го е подигравал и обиждал. Следователно, вярващият може да прости на лицемер, да скърби за греховете си и да се моли Господ да разбере този недостоен човек.
