Доста хора имат лошия навик постоянно да се сравняват с другите. Постижения и неуспехи, външен вид, характер, финансово богатство, таланти и като цяло целият живот могат да бъдат сравнени. И не всеки човек, който гравитира към такъв навик, осъзнава, че постоянното сравнение на себе си с някой друг почти никога не е в състояние да доведе до нещо добро.
В изключително редки случаи склонността да се сравнявате с друг човек може да доведе до положителни резултати. За някои хора този навик е начин да се мотивирате да вървите напред, да се развивате и постигате някои цели, да правите някои промени в живота си. В преобладаващото мнозинство от случаите обаче връзката на себе си с друг човек води до негативни последици. Освен това те не винаги се реализират в подходяща степен.
Защо сравнението е лошо? Основният проблем с такъв навик е, че той не може да подтикне човек към някакви постижения, а, напротив, да го принуди да застоява на едно място. Когато човек се сравнява с други хора, най-често той подчертава, че другият е успешен, красив и популярен, което не може да се каже за него самия. Постепенно това може да генерира постоянен вътрешен стрес, да възпитава безполезни комплекси и страхове и силно да подценява самочувствието.
Навикът да сравнявате редовно своите постижения и успехи с постиженията и успехите на други хора може да доведе до изчерпване на вътрешните сили, до прекомерно намаляване на мотивацията. Психолозите са сигурни, че тенденцията да се сравняваш с другите неизбежно води до регресия, до липса на саморазвитие.
За хора, които са естествено тревожни, впечатлителни, уязвими и много емоционални, такъв лош навик може буквално да се превърне в катастрофа. Тенденцията към сравняване може да е в основата за развитието на неврози, тревожни разстройства, да причини апатия или дори да причини продължителна депресия. Като правило е почти невъзможно да излезете от такива състояния сами.
Вредно е също така да се сравняваш с другите поради причината, че такава тенденция дава на вътрешния критик, който всеки човек има, със специални правомощия. На фона на постоянно сравнение започва да се развива самообвинение, самобичуване. Човек престава да оценява адекватно себе си, живота си, своите таланти, успехи, постижения. Спира да си поставя нормални цели. С течение на времето идеята, че човек заслужава прекрасен живот, че иска и може да развие уменията си и да изгради нормална кариера, се потиска от съзнанието. По правило хората в това състояние отхвърлят идеята, че животът е подреден по такъв начин, че някой винаги ще бъде по-горе, една крачка напред. Те започват да възприемат целия свят - включително и себе си - само в мрачна, мрачна светлина.
Сравнението може лесно да съсипе всеки талант. Амбициозен художник, който има подобен навик, може много бързо да се откаже от рисуването, сравнявайки се с вече утвърдени илюстратори и художници.
Ситуацията, когато родителите постоянно сравняват детето си с някой друг, а самото дете се появява в негативна светлина, може да доведе до факта, че детето става пасивно, оттеглено. В зряла възраст такъв човек може да се различава в зависимост, нерешителност, неспособност да защити мнението си. Той винаги ще се обръща към други хора, ще забележи какво уж правят по-добре. В допълнение, постоянното сравнение може да насърчи повишена тенденция на отлагане при дете.
Психолозите се придържат към идеята, че постоянното сравнение на себе си с другите хора блокира производството на вътрешна енергия. И без него е невъзможно да се развиеш нормално и да имаш успех в живота. Тази енергия обикновено подхранва интереса, жаждата за нови неща, желанието да се постигне нещо. Без такъв човек животът става скучен, скучен, сив. А самият човек е засилен в мисълта, че е провал, не е ясно защо изобщо е дошъл на този свят.
