Нервната система на живите организми, поради своите свойства, не само регулира дейността на целия организъм и реакциите на вътрешни или външни промени, но също така дава възможност за развитието на психиката. Една от ключовите функции на нервните клетки е раздразнителността. За какво е?
Раздразнителността (възбудимостта) е свойството на клетките, тъканите, органите и вътреклетъчните образувания да реагират на различни промени във факторите на вътрешната и външната среда (стимули) чрез промяна във функциите и структурите. Възприемането на дразнене се обозначава с термина приемане (възприятие). Това свойство осигурява адаптивността на живите организми към променящите се условия на околната среда. Раздразнителността на примитивните организми (микроби, протозои), както и на някои клетки (сперматозоиди, левкоцити) се отразява в такситата - способността да се движат спрямо стимула. При растенията възбудимостта се проявява под формата на двигателни реакции, както и като реакции на гравитацията, химичния състав на околната среда, електрически или механични стимули, светлина и магнитното поле на Земята. Както знаете, растенията нямат сетивните органи, присъщи на животните и хората, но имат рецепторни протеини и клетки, с които растенията реагират на стимули. Пример за раздразнителност при растенията е слънчоглед, който следва слънцето с глава. В нормалното си състояние растителната клетка има отрицателен електрически потенциал, вариращ от -50 до -200 mV. В отговор на стимула възниква положителна реакция, която може да надхвърли потенциала за покой или да го изравни. Ако външното влияние върху клетките е било супер силно, това може да доведе до смъртта на растението. Хората и животните се характеризират с разнообразни реакции на различни видове стимули, което се осигурява от рефлекси, висша нервна дейност и съзнание. Възбудимостта на сложните организми се проявява предимно в чувствителното възприемане на събитията в околния свят с помощта на сетивните органи (рецептори). Действията върху рецепторите чрез нервни импулси предават информация до подходящите части на мозъка. И тогава мозъкът дава "заповеди" на определени органи, ефективно регулирайки жизнените процеси. По този начин раздразнителността е един от показателите за реактивността на организма. Реактивността е механизъм, заложен от самата природа, насочен към запазване и развитие не само на всеки тип жив организъм, но и на неговия специфичен индивид.
