Загубата на любим човек винаги е болезнена. А родителите, чието дете се самоуби, минават през истински ад. Огромно чувство за вина за случилото се, осъждащи възгледи, незаменима горчивина на загубата - всичко това изисква спешни действия.
Необходимо е
- - помощта на психотерапевт;
- - Интернетът.
Инструкции
Етап 1
Колкото и грубо да звучи в тази ситуация, но все пак се успокойте. Опитайте се да се успокоите поне за няколко минути, половин час, час. Анализирайте ситуацията, която се е случила, гледайки я отвън. Можете ли да посочите причините, които са подтикнали детето ви да предприеме такава стъпка? Това ли е твоята вина? Опитайте се да отговорите обективно.
Стъпка 2
Не забравяйте, че перфектните родители не съществуват по света, всеки от тях допуска определени грешки в отглеждането на деца. Често реакцията на детето към определена ситуация не може да бъде проследена предварително, както е невъзможно да го предпазите от всички възможни опасности, като го поставите в клетка или го държите под стъклено покритие.
Стъпка 3
Обвинявайте се и се карайте за това, което се е случило, ако умишлено сте карали сина или дъщеря си, опитвали сте се да му причинявате максимална болка, унижавате, прибивате в ъгъла и т.н. Но това не беше така, нали? Вие, както повечето родители, се грижехте за детето си, опитвахте се да му дадете много добро, възпитавахте го и го защитавахте от различни проблеми.
Стъпка 4
Не търсете причини да се укорявате отново и отново, нищо няма да се промени от това. Опитайте се да приемете случилото се, търпете се и ако в семейството ви има повече деца, насочете любовта и грижите си към тях.
Стъпка 5
Позволете си да се освободите от негативни емоции: плачете, крещите, удряте юмруци по възглавницата, за предпочитане, за да не изплашите другите членове на семейството. Само имайте предвид, че този метод за избавяне от негативизма е добър като еднократно средство за защита, не го използвайте през цялото време.
Стъпка 6
Опитайте се да не създавате музей в стаята, в която живее детето ви. Дайте нещата му на сиропиталището. Не считайте това за негово предателство, а напротив, нека този акт на милост бъде извършен в чест на паметта му, като молба пред Бог за прошка на душата му. Съхранявайте само неговите снимки, но не ги подреждайте или закачайте на видни места.
Стъпка 7
Напускайте къщата по-често, ходете на претъпкани оживени места, но в началото избягвайте детски площадки, тъй като най-вероятно спокойното забавление на децата на други хора ще ви донесе сърдечни болки. Има обаче хора, които, напротив, след смъртта на собственото си дете намериха утеха, като си намериха работа в някаква детска образователна институция: детска градина, училище, сиропиталище и т.н. Помислете дали трябва да тръгнете по техния път?
Стъпка 8
Спрете да тичате безкрайно през мислите за самоубийството на детето си. Не забравяйте, че не сте единственият в скръбта си, има много наистина нещастни хора на Земята, включително и тези, които са загубили децата си. Опитайте се да превключите болката си в грижа за тези, които се нуждаят от вашата любов, внимание, обич. Просто понякога можете да дойдете в сиропиталище или хоспис, като предоставите цялата възможна помощ на нещастните хора.
Стъпка 9
Намерете нови хобита, хобита, създайте интересни запознанства. Не си струва да се лишавате от всички радости на живота от вина, като слагате край на себе си, така че пак няма да върнете детето си.
Стъпка 10
Не забравяйте, че всяка, дори и най-острата болка притъпява с времето. Научете се да живеете наново, търсете нов смисъл, стремете се към положителна перспектива, независимо от всичко, не позволявайте да бъдете огорчени от целия свят.
Стъпка 11
Опитайте се да погледнете на случилото се от философска гледна точка. Ако приемете за истината учението, че човешката душа има много прераждания, детето ви скоро ще намери и може би вече е намерило нов живот. Предишното съществуване, подобно на смъртта, му беше дадено за определено, неприемливо човешко съзнание, опит.
Стъпка 12
Ако не можете сами да се справите с мъката си, уговорете среща с опитен терапевт. Той ще ви назначи индивидуални или групови сесии, в последния случай ще срещнете хора, които са преживели точно същата мъка като вашата. Ако по някаква причина не можете да се свържете лично с психотерапевт, направете го чрез интернет. В интернет можете да намерите и форуми, където хората, преживели такава скръб, общуват и търсят пътища за нов живот.
