Фетишизмът е неустоимо привличане, често от сексуален характер, към голямо разнообразие от живи и неодушевени предмети, дрехи и части от тялото. Фетишистът се покланя пред определен обект, той знае точно какво го привлича и вълнува.
Името "фетишизъм" произлиза от португалската дума "feitiсo", което означава "магия", и френското "fetiche" - "талисман", и за първи път този термин е използван от холандския пътешественик В. Босман в началото на 18 в. в зората на цивилизацията, когато всеки предмет - оръжие, копие, обикновен камък - може да служи като защита и средство за оцеляване в трудни условия. В онези дни всеки предмет с необичайна форма, който порази въображението на древен човек, може да се превърне в фетиш. Собственикът му внимателно пазеше талисмана си от погледа на другите, грижливо се пазеше и свързваше с него изпълнението на най-съкровените си желания. Всеки фетишист има своя, понякога много оригинална „мода“: някой не може да устои на красивото бельо, някой е неотразимо дърпа към тялото части. Често дори растения, животни или архитектурни структури са обект на фетиш. Може би най-често срещаната форма на фетишизъм е възбудата от вида на краката на жената. Освен това, което е важно, вниманието на фетишиста е насочено именно към стъпалата, петите, пръстите, но краката като такива вече представляват много по-малък интерес. В същото време фетишистът изпитва най-голямо вълнение при вида на голи крака, за предпочитане не измити, така че човек да може да помирише собственика им. Фетишът на крака включва всичко, което е свързано по някакъв начин с краката на жените: чорапи, разкриващи обувки на висок ток, които покриват крака само с чифт тънки кожени каишки. Най-известните фетишисти на краката бяха легендарните Джакомо Казанова, Гьоте, Елвис Пресли, Франсис Скот и небезизвестният Куентин Тарантино. Анимираният фетиш се отнася до определен вид външен вид на партньора. Някои мъже могат да изпитат сексуална възбуда само при вида на азиатски жени, докато други изпадат в екстаз при вида на дългите естествени златни къдрици. Впрочем би било грешка да се записват само мъже в тънките редици на фетишистите. Жените също имат някакъв вид зависимост и най-често срещаният е фетишът на силата и мъжествеността. Такива жени ще "потънат" само върху определен тип мъж - мачо, който по външния си вид и поведение ще съответства на техния фетиш. Фетишизмът е съществувал през цялото време и няма нищо осъдително във факта, че човек е привързан към нещо. Само най-екстремната проява на фетишизъм, която пречи на човек да води нормален, пълноценен живот, може да се счита за патология.