Всеки сам си мисли. Може би хората първоначално са създадени, за да имат свои собствени възгледи за живота и мнения за света около тях. Хората с подобна перспектива стават приятели, с различни - противници. И това е естествено, в противен случай животът би се превърнал в утопична скука.
Хората обаче често отказват да приемат възможността за съществуване на други гледни точки, приемайки ги априори фалшиви. Те са упорити и се опитват да докажат, че само тяхното мнение е вярно и има право да съществува, което предизвиква възмущение сред събеседниците и другите.
Няма смисъл да се твърди, че тази ситуация не е засегнала никого. Егоцентричните прояви са присъщи на всеки, особено на перфекционистите.
Не бива обаче да обвинявате човек само за жаждата му за пушене, за това, че пушенето му носи комфорт и удовлетворение. Можете да прибягвате до снимки на изгорени дробове, за да сплашите пушача, но не бива да приемате сериозно, че той ще го приеме и коригира. Единственото заключение за него ще бъде, че си струва да прекарва много по-малко време с пропагандиста, в противен случай ще се повтаря от време на време.
Когато хората говорят, не очаквайте отсрещното лице да приеме с готовност и да следва съветите им. Това е най-малкото глупаво. Ако по някаква причина подобна ситуация все пак се е случила, може да се направи само едно заключение: противникът все още не е узрял до личност.
Интересен факт е, че често екстремните възгледи относно ситуацията могат да ни научат и по-важното да ни спасят в живота. Пример за това е сурогатното майчинство.
Чисто хипотетично можем да предположим, че преобладаващото мнозинство ще види в него световно зло. Много бездетни майки обаче, които по някаква причина са загубили способността да раждат деца, ще видят тази възможност като последен шанс за щастлив живот и семейно щастие.
От всичко гореизложено следва тезата: не трябва да се опитвате да променяте мнението на друг човек в съответствие със своето. Трябва да бъдете по-толерантни към другите. Може би тогава ще има зрънце доброта в света.
