През целия живот чувството на срам посещава всеки човек много пъти. И ако за някои хора това чувство е мимолетно и бързо се забравя, то за други то става обсесивно и потискащо. Постоянното присъствие на чувство за срам пречи на човек да се развива напълно, да изгражда взаимоотношения с хората около себе си и дори да живее нормален живот. Каква роля играе срамът в човешката психика?
Когато човек изпитва постоянен срам за своите действия, мисли или действия, настъпва заместване на личността. Срамът играе решаваща роля в психологическото възприемане на реалността, като по този начин човек става несигурен. Такъв човек често не знае какво наистина иска и дори възприема емоциите си неадекватно.
Невъзможността да изразят своите чувства и емоции, за които „естествено“се срамува, води до социална изолация на човека. Такъв човек не е в състояние да установи връзки с външния свят, както в личния си живот, така и в работата си. Усещането за срам не може да стане поразително в един момент, такъв психологически проблем води история от детството.
Родителите, чрез чувство на срам, се стремят да направят детето послушно, без да се съобразяват с последиците от такова възпитание. Малкият човек се срамува от лоши оценки и поведение и дори от собствените си заболявания, защото разстрои родителите си. С течение на времето чувството за срам става необходимо и доста познато на детето. Родителите заместват любовта и разбирането, от които се нуждаят, с постоянно чувство на срам. Детето започва да възприема родителската любов само през призмата на срамежливостта. В края на краищата възрастните спират да се карат за шеги само след срамно покаяние.
Преминавайки в зряла възраст, това чувство носи разрушителна енергия за личността на човека. Чувството за срам пречи на човек да бъде себе си, всякакви прояви на живот се отхвърлят и критикуват, което води до задънена улица. Човешката психика за пълноценно функциониране изисква всички чувства, включително срам. Мимолетно чувство на срам защитава и поддържа човешката психика. Ето защо е толкова трудно да си на границата между еднократен и постоянен срам.
За да живее в хармония със себе си и заобикалящата го реалност, човек трябва да знае и правилно да възприема всички черти на своята психика. Осъзнаването на основните аспекти на живота, за които човек се срамува, и правилната работа за тяхното премахване ще помогне да се развиете хармонично и да се почувствате пълноправен член на обществото.
