Малко хора си спомнят, че думата „благоразумие“първоначално се е използвала изключително в религиозна среда, в ежедневната реч, например през 17 век, когато за първи път обозначението на пруд се появява в летописните източници, едва ли тази дума трябва да бъдат чути.
Инструкции
Етап 1
Благоразумието е проява на демонстративно благочестие и повишено благочестие. В същото време човек, скрито, скрит от всички, не подкрепя вярата си във Всевишния, тоест не вярва в онези идеали, които открито подкрепя пред всички.
Стъпка 2
Днес думата се използва широко, например, понятието лицемерие се отнася до показна вяра в нещо, например в идеалите на предприятие, компания, екип и др. Лицемерието е вътрешно противоречие на изповядваните идеи.
Стъпка 3
Лицемерието може да бъде и форма на лицемерие и формализъм. В същото време благоразумието противоречи на показните принципи, които той проповядва и доказва на всички.
Стъпка 4
В съвременната психология фанатизмът се отнася до демонстративното поведение на човек по отношение на хората около него. Хората с свещени нрави от гледна точка на психолозите се държат по този начин, защото с поведението си те се опитват да оправдаят всяко свое действие, извършено спрямо себе си или другите. Например в светско общество благоразумието може да проповядва и да изгради от себе си високоморален човек, но в скритата си същност той може да бъде развратен и измамен.
Стъпка 5
Лицемерието може да се прояви като преднамерено, като в този случай това понятие става синоним на лицемерие. Подходящо е да се използва лексема в случаите, когато човек носи „маска на благоприличието“, като същевременно изкривява информацията около себе си в светлината, от която се нуждае. От гледна точка на психолозите, тази форма на човешкото поведение е „прикритие“, или в западната психология е „формална лъжа“, тоест поведение, когато човек не иска да променя и изкоренява определени пороци в себе си, но в очите на хората около него иска да изглежда прилично или дори да се откроява със своите „благородни“черти.
Стъпка 6
Съществува и несъзнавана форма на фанатизъм. Тази форма се състои в несъзнавана лъжа за себе си. Например живот в „розово“с летене по облаците. С неосъзната форма на фанатизъм, човек не забелязва околната среда в нейната реалност и живее според своите идеали. Опитът за разубеждаване на благоразумието среща отрицателна и понякога дори агресия към противника. От гледна точка на психолозите, несъзнателното лицемерие, което не се поддава на убеждаване, е психично разстройство на личността и трябва да се лекува както с помощта на различни психотерапевтични техники, така и с лекарства в специализирани психиатрични клиники. Смята се, че постоянното лъжене на себе си и на другите е форма на заблуждение на личностното разстройство.
