Заснети са много филми за любовта и са написани много книги. Като правило те говорят за любов към мъж или жена, деца, приятели. В същото време в психологическата литература все по-често пишат, че преди да обичате другите, си струва да разберете какво е да обичаш себе си.
Да обичаш себе си добро или лошо?
Поради възпитанието, изразът „любов към себе си“у хората често се свързва с нарцисизъм, егоизъм, самочувствие, предпазливост, безразличие към хората. На някого може да изглежда, че можете да обичате или себе си, или някой друг, сякаш това са взаимно изключващи се понятия.
Според психолозите обаче тези понятия се допълват. Нещо повече, само самолюбивият човек е в състояние искрено да дава любов на друг, както и да я приема. Трудно е да се влюбиш в някой, който се смята за непълноценен, по-скоро ще бъде жалко.
Какво означава самолюбие
Да обичаш себе си означава да приемеш себе си заедно със своите силни и слаби страни и дори да се опиташ да коригираш тези недостатъци, да не изпитваш отвращение към тях и чувство на вина за тях. Това означава да не се сравнявате с другите, да осъзнавате своята индивидуалност и ценност.
Ако човек е с наднормено тегло, той няма да лежи на дивана и да се самосъжалява, но от любов към тялото си ще се опита да направи диетата си максимално полезна и да се занимава с фитнес. Грижата за тялото и здравето (но не и непрестанното угаждане на слабостите) е показател за любов към себе си.
Човек, който обича себе си, уважава себе си и очаква същото уважение и от другите. Той не налага и не моли за внимание и любов от онези, които не са готови да му ги дадат. Позволява си да има собствено мнение по различни въпроси, знае как да каже „не“, да защитава интересите си.
Той уважава своите нужди и желания (при условие, че не причиняват вреда на други хора) и дори при натоварен работен график, той намира време и начини да угоди на себе си. Ако това е родител, той не се жертва напълно заради децата, но също така има свое време и пространство. Животът на съпругата не се върти изцяло около съпруга й и обратно.
Човек не скучае сам със себе си, той не изпитва болезнена зависимост от другите хора. Винаги може да се занимава с нещо, радва се на компанията си. Следователно такъв човек привлича към себе си със своята увереност, изглежда винаги е интересно с него, че той има богат и завладяващ вътрешен свят.
Доколкото е възможно, такъв човек се опитва да сбъдне плановете и мечтите си, било то пътувания или смяна на професията. Той знае, че колкото по-изпълнен и щастлив е, толкова повече шансове има да зарадва околните.
Любящият и уважаващ себе си човек уважава и другите хора, правото им на лично време и пространство, на лична свобода и на самореализация. И така, майка, която освен да отгледа сина си, е намерила време и за личните си дела и интереси, не се стреми да се намесва в личния живот на сина си и да го държи по-дълго със себе си, за разлика от тази, за която синът е станал само смисъл на живота.
В същото време самолюбието не означава обсебване от себе си и егоизъм. Тези, които имат комплекси, обикновено са фиксирани върху себе си. И това им пречи да забелязват хората и света около тях. Ако човек искрено обича себе си, тогава излишъкът от това чувство се излива в любов към хората наоколо, животните и света около него като цяло. Когато човек има много нещо, той може да го даде на другите, но не и обратно.
