Градинската терапия (градинска терапия) е вид превенция и рехабилитация на психологически и физически увреждания при използване на растения.
Градинската терапия е слабо изучена област както на психологията, така и на медицината. Вече обаче е установена връзка между използването на градинарски дейности на човек и подобряването на психичното му здраве.
Заниманията по градинска терапия се провеждат, съответно, в ботаническите градини, както и на други места, богати на тяхната растителност. Достъпното градинарство позволява на човек да разшири границите си, да се отърве от бариерите, които му пречат. Самото начало на градинарството вече означава, че човек се е включил в обществено полезни дейности. Това може да бъде първата стъпка към адаптацията му в обществото.
Много различни видове растения помагат да се стимулират и развият сетивните сетива на човека, техните тактилни усещания. Това е много важно за хората с физически увреждания, хората с увреждания. Всички онези визуални образи, които обграждат човек в градината, имат благоприятен ефект върху вътрешното му психологическо състояние.
Способността да отглежда ново растение дава на човека надежда и вяра в доброто. Появява се мотивация за по-нататъшни дейности. Здравословният растеж на цвете придава на човека самочувствие, повишава самочувствието му.
Градинската терапия помага и в когнитивната сфера на човек. За да предотвратите смъртта на растението, е необходимо да се научите как да се грижите за него. С придобиването на нови знания човек развива интелигентност, тренира паметта, научава се да насочва вниманието си в правилната посока.
Като цяло градинарството намалява стреса до минимум, облекчава депресията и агресивното поведение. Да си на открито винаги е от полза както за физическото, така и за психическото здраве.
