За да се отървем от болезнените усещания, нашата психика е измислила мощни защитни средства срещу срама. Някои от тях са изненадващи: на пръв поглед срамът е безполезен, но всъщност той е този, който движи определени видове поведение.
Бягството
Когато докоснем нещо горещо, автоматично премахваме ръката си. По същия начин човек може „автоматично“да остане без срам, да го избегне. Често пъти хората се опитват да поддържат „безопасна дистанция“във връзките, за да не се сблъскат със срам. Обратната страна на тази стратегия е усещането за самота, невъзможността за изграждане на близки и дълбоки отношения. Защото при всяка дългосрочна връзка рано или късно ще трябва да се отворите.
Перфекционизъм
Ако и най-малката грешка предизвиква мъчителна вълна на срам, човекът ще направи всичко, за да не греши никога. Тези опити я превръщат в запален перфекционист. „Не е лошо“или „достатъчно добро“никога няма да задоволи такива хора, всичко трябва да е перфектно. За съжаление хората харчат много усилия, следвайки тази стратегия.
Превъзходство
Пренебрежителният, арогантен човек просто прехвърля срама си върху другите. Тя очаква специални права, специално отношение, потвърждение за нейната уникалност. Дълбоко скритото съмнение в себе си и желанието да се избегне срамът са основните двигатели на този механизъм. Изглежда наглостта прави човек недостъпен за критиката на „обикновените смъртни“. Колкото по-силен е несъзнателният срам, толкова по-агресивен ще е човекът, който ще изисква отличие, награди и признание, за да запази своята недостъпност.
Ексхибиционизъм
Тук не говорим за навика да се събличаме публично, а по-скоро показателно за провокативно, демонстративно поведение. Човекът привлича ненужно внимание към себе си. Прави ли това, за което другите са срамежливи. Държи се така, сякаш ежедневните норми за скромност и благоприличие просто не съществуват. Такъв човек може да изглежда безсрамно, но не е така. Това е най-парадоксалната защита срещу срама.
Гняв и ярост
Хората се чувстват в ъгъла от гняв. Идеята, че някой ще види срама си, е непоносима, така че е по-лесно да се ядосате, ядосате, атакувате, стига тайната им да не бъде разкрита. Някои хронично ядосани хора могат да гледат на света като на опасно място, където други не правят нищо друго, освен да ги осъждат. За подобна защита също се изразходва много енергия.
