Паметта е познавателен психичен процес, сложен по своята структура, състоящ се от няколко етапа: отпечатване, запаметяване, съхраняване, разпознаване и възпроизвеждане на информация. Психолозите наричат паметта „проходен“процес - тя обединява всички останали процеси на човешката психика в едно цяло.
Инструкции
Етап 1
Паметта е процес, който е абсолютно необходим на човек за нормално съществуване. Запазването на информация за вече преживяното преживяване не само позволява на човек да бъде част от обществото, но също така е от голямо значение за живота. Например, ако детето не научи от първия път, че го боли да докосне горещото, то ще бъде изгаряно отново и отново.
Стъпка 2
Запаметяването е процес на улавяне на тази или онази информация. По присъствието или отсъствието на цел запаметяването е умишлено и доброволно и по своя механизъм то е механично и смислено. Механичното запаметяване по друг начин може да се нарече запаметяване. При смислено запаметяване човек се опитва да създаде някакъв вид вътрешни логически връзки между части от запаметен материал, следователно този тип запаметяване е здраво свързан с процеса на мислене.
Стъпка 3
Запазването е процес на съхраняване на получената информация в паметта. Запазването е динамично и статично. Първият е типичен за RAM, а вторият е за краткосрочна памет. И ако по време на динамичното запаметяване информацията е леко изкривена в паметта, то при статично запаметяване тя може да се промени много, много с течение на времето.
Стъпка 4
Възпроизвеждането е процес на пресъздаване на образа на обект, който преди това е бил възприет от човек, но не е възприет в момента. Също като запаметяването, възпроизвеждането на информация може да бъде умишлено и неволно.
Стъпка 5
Има още един важен процес, свързан с човешката памет - забравянето. Забравянето е невъзможността да се възстанови получената по-рано информация в паметта. Нещо повече, забравянето се изразява в две форми. В първия случай възпроизвеждането на съхранената информация се оказва невъзможно, а във втория информацията се възпроизвежда, но в изкривена форма.
Стъпка 6
Всички процеси, свързани с паметта, са много индивидуални. Науката познава случаи, когато паметта на хората е била просто феноменална. Например, А. С. Пушкин може да научи стихотворение от друг автор напълно, след като го е прочел два пъти, а В. А. Моцарт можеше да запомни сложни музикални произведения след едно слушане. Тренира се паметта, за това има много техники и упражнения.
Стъпка 7
В психологията има няколко основни типа памет. Има три основни критерия за разделяне: естеството на умствената дейност, естеството на целите на дейността и продължителността на съхранението на информацията. По естеството на умствената дейност се различават следните видове памет: - двигателна - запомняне и възпроизвеждане на движенията. Благодарение на този спомен детето се учи да ходи; - емоционално - запомняне на чувства и емоции и последващото им възпроизвеждане; - фигуративно - памет за идеи. С помощта на такава памет човек си спомня картини на природата, живота, миризмите, вкусовете, усещанията; - словесно-логически - това е името на процесите на запаметяване и възпроизвеждане на мисли.
Стъпка 8
По естеството на целите на дейността паметта е: - доброволна - когато човек запомни умишлено някаква информация (например, запомняне на стихотворение); - неволно - спонтанно запаметяване. Между другото, неволната памет съхранява в пъти повече информация, отколкото доброволната памет.
Стъпка 9
Според продължителността на съхранение на информацията паметта може да бъде: - дългосрочна; - краткосрочна; - оперативна. Времевата рамка за двата процеса е много индивидуална. Работната памет е паметта, която обслужва текущата човешка дейност. В този смисъл тя може да се сравни с основната памет на компютър.
