Една от най-силните негативни емоции е страхът. Чувството за страх възниква главно от преживявания от детството, тоест то се основава на преживяванията от миналото, освен ако, разбира се, не е свързано с опасността, възникваща в даден момент от времето. Страхът е постоянната работа на „мисли-вируси“, появили се в резултат на неправилно родителство, погрешен мироглед на учителите в училище или култура.
Ако се замислите, самият страх в действителност няма основание. Страхът е малко дете, живеещо във всеки възрастен, което понякога се събужда и започва да пречи на спокойния живот на възрастен. Някои смятат, че със страха трябва да се справя единствено чрез прекъсването му със сила на волята. Но няма да се отървете толкова лесно от него.
Външно се опитваме да се преструваме, че с помощта на логиката сме се убедили, че няма страх, но уплашено дете, криещо се вътре в съзнанието, не може да възприеме тези аргументи на разума. Малко хора знаят за това, но детето има само два вида страх, останалите са само разновидности от първите два, това са: страх да не бъде обичан и страх, основан на оцеляването. Ако се замислите, можете да се съгласите, че повечето от страховете на много различни хора се въртят около тези основни видове страх.
За съжаление от детството ни учат да преодоляваме страха само чрез убеждаване и потискане и просто трябва да научим лекота в справянето със страха. Разбира се, всеки иска да изглежда силен и всеки човек ще отиде на всякакви трикове, само и само да създаде образ на човек, който не се страхува от нищо. Става ни срам от това и от какво се страхуваме и започваме да се измъчваме за това.
Ако се научим да приемаме естествено присъствието на страх или фобии, вместо да разглеждаме силата само като отсъствие на страх, тогава нашето узряло аз ще спре да се трансформира в страх от малко дете. Вместо да оценяваме нашата чувствителност чрез пристрастие към фобиите, ние го крием. Начинът за преодоляване на страха е чрез себепознание. Осъзнайте възможностите си и отхвърлете острата критика към себе си.
