Под отлагане е прието да се разбира състояние, когато човек предпочита да води пасивен начин на живот и да бъде неактивен, въпреки че преобладаващите условия и обстоятелства буквално го принуждават да бъде активен. Защо има тенденция на отлагане, какви са причините за това?
Страх от провал. Страхът по принцип е много силно чувство. В някои случаи може да увеличи мотивацията и да принуди действие, в други страхът унищожава всички стремежи и сили в човека. Отлагането често се случва, когато човек се страхува да се изправи пред повторение на негативна ситуация, за да получи още по-негативен опит. Например, ако човек веднъж е подготвил лоша презентация по време на работа и не е успял, това събитие може да се отпечата дълго в паметта и да бъде придружено от страха, че нещо подобно ще се повтори. Следователно следващия път, когато човек се сблъска с подобна задача, ще се включи защитен механизъм под формата на отлагане. Страхът от провал е типичен и за хора със синдром на отличен студент, за перфекционисти, за тези, които са склонни да се самообвиняват и самобичуват.
Липса на ясна мотивация. За висококачественото изпълнение на всеки бизнес и задания трябва да имате вътрешна мотивация. Или външен стимул, който ще ви принуди да действате. Под формата на вътрешна мотивация може да действа желание за развитие или желание да се откроите от останалата част от работния / образователния екип. Като външен стимул, мотивацията често се подхранва, например парични бонуси. Ако човек се окаже в условия, в които неговата вътрешна мотивация клони към нула и външният стимул никога не работи, тогава склонността към отлагане се увеличава многократно.
Липса на опит. Този момент може да бъде тясно свързан отново със страховете. Ако човек не се различава по опит в бизнеса, който стои пред него, тогава е много вероятно бездействието и пасивността да излязат на преден план. Страхът да не се справим, да се смущавам поради липса на умения и способности, много силно подхранва тенденцията за отлагане.
Банално нежелание. Наличието на желание (или нежелание) често зависи от това колко бързо и успешно човек се справя с възложените задачи. Ако вътрешният протест е твърде силен, тенденцията към отлагане във всеки удобен момент също става силна. В този случай такъв резултат възниква, защото мозъкът е насочен към запазване на вътрешни ресурси, енергия, сила и тъй като съществуващата задача не буди любопитство, тогава не бива да губите време за това.
Липса на отговорност. Безотговорните хора, тези, които не разбират напълно какви могат да бъдат последиците от пасивността, са по-склонни към отлагане.
Любов към срокове. Има хора, които работят, създават и учат по-добре при много тежки условия. Те предпочитат да отложат всеки бизнес до последно, да трупат задачи, така че по-късно в един момент да могат да се потопят в процеса. Мисленето за краен срок стимулира мозъка, увеличава активността и желанието да се направи нещо.
Липса на чувство за време. Има много хора, които имат много лошо усещане за време. По правило такива индивиди не само често отлагат, но и имат навика да закъсняват навсякъде и навсякъде. Липсата на планиране на време, възлагане на задачи и т.н. води до бездействие и загуба на ресурси.
