Какво всъщност знае човек за смъртта? Или може би само отношението на човек към него е взето за това знание, за разбиране на самата същност? В крайна сметка, ако се замислите, всъщност нищо не се знае за смъртта. Всеки би искал да получи отговори на тези въпроси, защото поне веднъж в живота си се замислях.
В много световни религии отношението към смъртта е двусмислено. Догмите се основават на субективни знания и да вярваме в тях или не, е избор на всеки. За някои будистката позиция може да е най-близка. Защо не? В крайна сметка, съдейки по начина, по който те се отнасят до смъртта, може да се мисли, че тя никога не е съществувала. Прераждането е пряко доказателство за това. Съвременната наука не го признава, но и не го отрича активно. Това позволява на човек да мисли свободно, че все още има рационална връзка и прераждането на човек е съвсем реално преживяване.
Православните християни се призовават да не съгрешават, да правят добри дела и „там“ще им бъдат отчетени или строго поискани. С прости думи, след като човешката обвивка престане да прави движения, да говори, да поставя храна в себе си и след това да отделя продуктите от нейното разлагане, нищо няма да се промени. Както живеехме тук, всичко ще се случи някъде „там“. Само с едно изменение - някой ще има райски живот, докато други ще скърбят завинаги. Е, никой не знае къде, но все пак трябва да живеете?
Малка африканска държава Гана. Отдавна съществува традиция да се правят оригинални ковчези. Това последно земно място за почивка на човека отразява неговите интереси. И така, за тези, които обичат да пушат кубинска пура, те ще направят ковчег под формата на нея, а фотограф ще предприеме пътуване в ковчег под формата на любима камера. Самото погребение се провежда в спокойна атмосфера, придружено от весели танци под силна музика. Какво знаят тези хора? Защо не скърбят? Просто е, отношението им към починалия не се е променило, той е жив за тях. Те не просто традиционно вярват в това, те го знаят.
Остров Бали в Индонезия. Погребенията на Ballyish правят цяла партия. От тяхна гледна точка животът е временно състояние на човека и смъртта му дава възможност да избира.
На примера на отношението на тибетските монаси към последния глътка въздух на съседа може да се види и не тъга, а напротив радост. Те ясно осъзнават, че моментът на истинското наслаждение от свободата е наближил и от това техният бистър ум се радва.
Тогава защо стене и свива театрално ръце при споменаването на смъртта? Не би ли било по-добре да спрем да мислим за това като за съвсем реално действие? Ами ако това е някоя готина шега, която обрече издателя си на вечен хомеров смях? И самият мъж също му играе в това. Колкото и да е странно, но ортодоксалността на религиите поражда парадокса на науката. Колкото по-силна е фразата „Смъртта е логичният край на човешкия жизнен цикъл“, толкова по-голяма съпротива среща и поражда невероятни парадокси, които тепърва трябва да бъдат доказани.
