В медиите понятието „комуникационна култура“често се среща. Използва се, за да покаже способността на местните говорители да го използват в ежедневната комуникация.
Инструкции
Етап 1
Културата на общуване е способността да взаимодействате с хората около вас чрез словесно формулиране на мисли. Комуникацията в екип се основава на монологични и диалогични ситуации, всяка от които има конкретна цел и задачи. Целта обикновено е някакво действие, което има въздействие върху събеседниците, например информиране, обяснение, убеждаване или убеждаване, мотивиране или вдъхновение и т.н.
Стъпка 2
Разговорната реч, на основата на която се изгражда културата на общуване, е особен вид език. Не винаги се подчинява на нормите и правилата, записани в различни речници и граматики. Най-важните признаци на разговорната реч включват спонтанност и неподготвеност.
Стъпка 3
Разговорният стил предоставя опции, които не са напълно подходящи за езиково разбиране. Текстовете в този стил, както изговорени, така и записани в писмена форма, могат да имат неподреден външен вид, някои от техните детайли се възприемат като небрежност на речта или грешка.
Стъпка 4
Различни разговорни характеристики се проявяват последователно и редовно в речта на хора, които владеят свободно нормите и разновидностите на езика. Ето защо разговорната реч се счита за пълноценно литературно разнообразие на езика, а не за езиково образование, което по един или друг начин е част от културата на общуване.
Стъпка 5
Културата на общуване се характеризира с разговорна реч само в неформална обстановка и в неформални отношения със събеседника. Друга важна характеристика на културата на общуване е, че тя се проявява само с участието на самите оратори, които са субекти на отношенията.
Стъпка 6
Погрешно е да се смята, че културата на общуване предполага пълно съответствие с всички езикови норми. Устните текстове се характеризират с уникално и неповторимо разделение, което не може да бъде възпроизведено във всички случаи в писмена форма. Често преводът на истински говорими текстове в писмена форма е не просто редактиране, а наистина старателна работа. И дори в този случай преведеният текст, въпреки запазеното значение, ще има различна граматична и лексикална основа. Така културата на общуване се формира поради способността на събеседниците да изразяват мислите си в разговорна реч по такъв начин, че да са разбираеми и за двете страни, а грамотността на устните текстове е на второ място.
