Всеки човек има много страхове, които забележимо му пречат да живее нормално, да общува, да се развива и да постига целите си. Един от най-ярките примери за това е страхът от критика. Страхът от това, което другите ще кажат или помислят, е сериозна вътрешна бариера за всеки човек. Въпреки факта, че това препятствие съществува вътре, има така наречените външни прояви на страх от критика. Нека ги разгледаме по-подробно.
Липса на инициатива
Пасивността във всякакви нови начинания предполага, че човек просто се страхува, че може да бъде осъден или критикуван. Например, някой ще се научи как да кара ролери. Въпреки това, една небрежно хвърлена фраза от роднини или познати като „Защо ти трябва?“или "Ще изглеждате нелепо!" може напълно да обезсърчи желанието да се направи нещо.
Срамежливост
Срамежливост, скованост, стегнатост - всичко това са прояви на страх от критика. Външно това се проявява в ъглови, ограничени движения, като се избягва контакт с очите. Непознати, нова обстановка, неочаквани и нестандартни ситуации, като цяло, всеки изход от зоната на комфорт е много труден.
Неизразяване на вашето мнение
Страхът от критика принуждава човек да се съгласи почти навсякъде и винаги с това, което другите казват или мислят. Това е версията на послушно дете, което седи и скромно чака родителите му да го оставят да говори или да отиде да играе. Когато човек не може да изложи позицията си в разговор, той се страхува от осъждане или от това, което може да изглежда нелепо, нарушава социалните норми.
Невъзможност да се каже не
Това е един от най-ключовите моменти. Да изразиш несъгласието си с мнението на друг човек, означава да очертаеш границите си, да установиш определени правила и принципи на това какво е позволено и какво не. Поради страха от критика, човек със слаби граници ще позволи на другите да нахлуят в личната им зона, плащайки за това със своето време, пространство, емоции.
Как можете да устоите на страха от критика?
Страхът винаги е свързан с чувство на заплаха, сякаш някой може да причини вреда, физическа или психическа. Страхът от критика не е по-лош, тъй като се основава на страха от увреждане на границите на собствената личност. Тази заплаха обаче в повечето случаи е очевидна.
Човек, който критикува или осъжда, често изобщо няма да унищожи личността на събеседника. Първият се стреми да му предаде някаква информация за това какво е сгрешил или какво е предизвикало негативна реакция.
Критиката трябва да се приема като обратна връзка, а не като желание да ви унижи или обиди. Той съдържа ценна информация за нуждите и ценностите на събеседника. Последните често могат да предложат ефективен начин за това как да разрешите проблем или да промените поведението си, за да постигнете поставена цел. В този случай той се превръща от агресивен обвинител в помощник, с когото можете да си сътрудничите.
Критиката ще плаши всеки, стига да го възприема като нещо вредно, способно да унищожи личността му. Но щом види в нея инструмент за усъвършенстване и самообразование, това магически ще направи живота му по-спокоен, а отношенията с хората по-удобни и продуктивни.
В този случай критикуващият се превръща в приятел и помощник, а не в строг и страховит родител, чийто недоволен глас често продължава да звучи някъде в дълбините на подсъзнанието. Победата над страха от критика е подобна на преодоляването на някаква вътрешна бариера, която отваря огромни възможности и ресурси за растеж и развитие.
