Не всички сме доволни от живота си. Искаме да подобрим ситуацията си, но често не знаем как и какво да направим за това. Често мислим, че някой друг ще ни подскаже как да постъпим в определени ситуации. Гледаме телевизия, питаме приятели. Възниква проблем и ние отиваме при приятели, разказваме, питаме за съвет или действаме в съответствие със съществуващите в обществото стереотипи. Само често се случва, че по някаква причина резултатът от подобно решение на проблеми се оказва напълно различен от това, което бихме искали да получим. А има ситуации, когато ние самите просто измисляме спасителна мисъл или идея. Ние наричаме този източник интуиция.
Нашето дълбоко „Аз“, както го наричат психолозите, е източник на интуитивни улики, които ни дават допълнителна информация във всеки конкретен случай от живота, от която се нуждаем, за да разберем себе си и да решим проблемите си.
Оказва се, че имаме страхотен „помощник“в себе си, който по някаква причина не слушаме. В крайна сметка никой не познава собствените ни проблеми по-добре от нас самите. И само ние самите можем да ги разрешим. В най-добрия случай, ако разкажете на някого за проблемите си, тогава този човек ще започне да дава съвети от неговата гледна точка, имайки свой собствен опит, може би дори не свързан с нашия.
За съжаление рядко слушаме интуитивния си източник. Конфликтът започва с факта на непризнаване, неприемане на съществуването на такава част в нас. Идват интуитивни подкани, но ние не искаме да ги разпознаваме, страхуваме се да ги следваме, действаме „както винаги“, правим това, което умните хора пишат в книги или казват.
Веднага възниква въпросът, как да разграничим интуитивните подкани от случайни мисли?
Няма универсален механизъм за разпознаване на тези подкани. За всеки човек този механизъм е чисто индивидуален. За да се научим да правим разлика между интуитивни подкани, за начало е важно просто да знаем, че този механизъм е в нас и че работи. И разбира се идва с опит. Нуждаем се от вашия опит, грешките ви, вашите открития.
Помислете за ситуация, в която сте имали избор. В такива моменти винаги имаме различни мисли, усещания и съвети как и какво трябва да направим. Относително казано, първоначално исках да направя това, после някак си и след това дойде мисълта …
Сред целия този хаос има и интуитивна улика. Може да е трудно да го изолирате веднага.
Сега нека да преминем напред към времето, когато вече сте направили избор, извършили действие и стана очевидно дали сте се объркали или не. И ако сега си спомните усещанията, възникнали в момента на вземане на решение, тогава ще си спомните, че е бил правилният подсказване.
И ако решението е взето неправилно, тогава просто трябва да анализирате защо този намек не е бил взет под внимание. Нямахте вяра в себе си? Страхът се намеси? Може би нещо друго? Този анализ е много полезен за правилното идентифициране на интуитивната улика в бъдеще.
Спомнете си кога сте използвали интуитивния ред правилно. Какви бяха вашите чувства? Спомнете си какво беше това подсказване, как се появи, какво чувство го придружава? Чрез тези косвени знаци можете да се научите да разпознавате интуитивни подкани.
Всичко тук е много индивидуално и, за съжаление, общ алгоритъм като последователност от действия просто не съществува.
Колкото и да сте готови да наблюдавате чувствата си и да не отхвърляте никаква информация, която ви се появява, колкото и неочаквано да е тя (интуитивните подкани често са парадоксални), така че вероятността да нараства истинската улика ще бъде по-лесна за вас и ще вземете правилните решения. …
