Адекватността е поведение, което е разбираемо и не поражда никакви въпроси от другите. Но адекватността не е само характеристика на нормалното поведение. Тази дума означава и много различни явления.
В психологията адекватността е степента, в която поведението на човек съответства на определени модели и модели на поведение. Ако обществото трябва да яде, поставянето на чиния на масата и седенето на стол едновременно е норма. Но човек, който без причина, без причина, седи на ръба на масата и поставя краката си на стол, нарушава приетите схеми. Такова поведение вече е извън обхвата на адекватност и се счита за неадекватно.
Разбира се, не всичко е толкова просто. В поведението на хората не винаги е възможно ясно да се разграничи модел, който трябва да се следва. И точно поради тази причина човек не може уверено да твърди, че това или онова поведение ще бъде адекватно или не. Адекватността, колкото и да е странно, е до голяма степен субективна концепция. В края на краищата, ако някой се постави по начина, който смятате за правилен, това изобщо не означава, че другите хора ще считат поведението му за адекватно.
Интересното е, че терминът адекватност присъства не само в психологията и философията, но и в математиката и теорията на вероятностите. Същността на явлението е подобна и тук - адекватен резултат е този, който не излиза извън рамките на известна схема или теория. Например, ако в резултат на опит или решение на теорема се докаже правилността на първоначалното съждение, резултатът може да се счита за адекватен. Но в случай че се получат резултати, които противоречат на първоначалната теория, тяхната адекватност се поставя под въпрос. Между другото, това изобщо не означава, че резултатът е неправилен и експериментите са проведени неправилно. В точните науки отрицателният резултат от гледна точка на адекватността на опита също е оправдан и има право да съществува. Често това е неадекватен резултат, който кара учените да мислят и да ревизират основите на първоначалните си изследвания.
Съвременният свят се променя толкова бързо, че концепцията за адекватност е престанала да се счита за напълно нормална. Младите хора и дори възрастните хора все повече се стремят да се открояват от тълпата, доказвайки на света и на себе си, че са способни на повече. Има пробив в стандартния шаблон, протест срещу еднообразието и преразглеждане на собствената адекватност. Днес неподходящото поведение може не само да стане почтено, но и да се превърне в своеобразен символ на свобода и равенство.
