За разлика от конструктивната самокритика, която само помага за по-доброто изграждане на взаимоотношения с другите, определяне на житейските цели и методи за тяхното постигане, самобичуването води до депресия и депресия.
Какво е самокритика
Самокритичността е способността на човек да гледа на своите действия отвън, за да определи какво е направено правилно и какво не. Това е достатъчно трудно. Защото много хора вярват, че грешките, които допускат, са резултат от действията на другите, а не от собствените им решения. И обвиняват всички, освен себе си, за провали. Способността да се гледа критично на действията на човек помага да се справите с това. Трезвата им оценка ще помогне да не се правят грешки в бъдеще. В крайна сметка деветдесет и девет процента от успеха зависи единствено от самия човек, а не от поведението на другите.
Самокритиката е достъпна само за силни хора. Които са способни да възприемат адекватно не само съвети отвън, но и сами могат да разберат собствените си несъвършенства.
Самокритиката е свързана и със способността да се учим от другите. Човек, който разбира, че действията му не винаги са перфектни, се вслушва в съветите на другите. Но в същото време той не ги следва безмислено, а се адаптира към собствената си ситуация. Това му помага да избягва неприятни моменти, да се учи не само от собствения си опит.
Какво е самобичуване
Самобичуването е разрушителен процес. Човекът се обвинява за всички неприятности, сполетели семейството, за всички проблеми, случили се на работа. Може би има някаква негова вина в това. Но няма смисъл да се карате за грешките, които сте допуснали. Много по-разумно е да харчите енергия, търсейки изход от тази ситуация. А самобичуването само пречи на това. Вредно е за самочувствието, човек се убеждава, че от него идват само неприятности, той не е полезен за нищо, не е в състояние да повлияе на околните събития, може само да развали всичко и т.н.
Самобичуването е често срещан симптом на човек със синдром на жертвата. Обвинява себе си за всички настъпили неуспехи, съжалява себе си, но в същото време не прави нищо, утежнявайки ситуацията все повече и повече.
Първото правило при справяне със самобичуването е да разберете, че всичко е във вашите ръце. Няма смисъл да се притеснявате за настъпилите събития, трябва да положите всички усилия, за да направите живота по-успешен в бъдеще. Това всъщност е разликата между самокритиката и самобичуването. Първият е насочен към настоящи и бъдещи събития, човек се стреми да подобри качеството на живот, като признае грешките си. А самобичуването действа като ступор, „замразява“човек в състояние на провал, не му позволява да се развива и да продължи напред.
