По очите можете да разберете емоционалното състояние на човек, настроение, мисли. Ако следите отблизо посоката на погледа, размера на зениците, е възможно предварително да знаете къде ще бъде насочен векторът на разговора.
Внимателният събеседник ще може да определи настроението си по очите на партньора, дори да прочете мислите му. Но за това трябва да бъдете не само наблюдателни, но и да проявявате съпричастност.
Размер на зеницата
Когато тече разговор, събеседниците се срещат с погледи, поглеждат се. Ако партньорът в разговора избягва често да гледа в очите, или той не се интересува от продължаване на темата, или крие нещо.
Често се използва поглед встрани, за да се предаде интерес. В повечето случаи то е придружено от леко присвиване и повдигната вежда. Но ако в очите има гняв, това е знак за враждебност или подозрение.
Добре е разговорът да се води на дневна светлина. След това можете да наблюдавате учениците. Те напълно предават настроението на човек. Ако събеседникът е в отлично настроение, зениците се разширяват четири пъти. С намаляване на настроението те намаляват до „мъниста“.
Местоположение на ученика
Когато решавате важни въпроси със събеседника, дори не можете да надникнете в очите му, а просто се опитайте да наблюдавате местоположението на учениците. Това ще помогне да се определи в коя равнина е съзнанието в даден момент. С други думи, за да се определи дали се казва истината, измисля се друга лъжа или човекът временно е отпаднал от разговора.
Ако по време на комуникацията събеседникът каже нещо, като сведе очи надолу и ги обърне надясно, съзнанието му остава в миналото, извличайки спомени от там. Но когато погледът е насочен нагоре и надясно, тогава има процес на планиране, представящ картина на бъдещето, анализ. Когато се гледа на дясната страна, ситуацията се анализира в даден момент от времето, без да се движи в миналото или бъдещето. Човекът е „тук и сега”. Когато решава важни въпроси, избирайки отговор, човек често гледа вдясно хоризонтално, сякаш се концентрира.
Ако събеседникът гледа наляво, той се опитва да се настрои емоционално. Лявата страна на човек е отговорна за емоциите. Тоест, когато погледът е насочен надолу наляво, партньорът може да си спомни емоциите, да се потопи в тях. Но погледът нагоре и вляво подсказва, че събеседникът просто мисли, потопен в „смилането“на емоциите.
Ако има откровен разговор, човешкият поглед често може да се движи. По това къде се движи погледът може да се определи не само настроението, но и ходът на мисълта.
По съветско време разузнавачите и офицерите от КГБ са били научени да гледат носа на събеседника. Това даде възможност да се създаде усещането, че се води откровен разговор, докато всъщност тайните мисли остават затворени от събеседника. Тази техника може да се използва от всеки човек, ако не иска мислите му да бъдат „прочетени“в откровен разговор.
